Пътешествието този път е по-различно от всички останали до сега. За първи път пътувам с компания и намерението ни е най-вече забавление, разходка и почивка. Не сме планирали посещение на музеи, главната ни цел са плажовете (ако изобщо има такива), красивите гледки и приятни места за похапване. За разлика от всеки друг път, нямам никаква подготовка, не съм проучила кой знае колко много от местата, които могат да се разгледат. При закупуването на билетите и запазването на квартира решаваме, че ще си наемем автомобил, за да можем да обиколим острова по-лесно. Всичко се оказва бързо и лесно и сме наели кола месец преди заминаването.

Червен ретро автомобил
Пътуване до Малта

Чудесно! Готови сме, всичко е ясно.

Седмица преди да тръгнем обаче, разказвам на баща ми, че ще пътуваме до Малта и сме си наели кола, а той ме поглежда озадачено с въпроса: „В Малта колите са с десен волан и движението е обратно на нашето, нали знаеш?“. Шок и ужас. НЕ! От къде мога да знам?! Веднага се свързвам с приятеля, който ще бъде „шофьора“ на автомобила, докато сме на острова и разбирам, че той също няма представа. Изпадаме в тих ужас. Започва обмислянето на вариант да нямаме автомобил и да се откажем от вече заявения. В крайна сметка, след дълго премисляне, решаваме, че колата остава и я наемаме въпреки всичко.

Летище София, 12 часа на обяд.

Стегнали сме багажа и чакаме на гейта. Забавляваме се общо взето, разказваме си някакви забавни истории, обсъждаме разни идеи свързани с пътуването. Гледаме острова на картата и си правим сметка как се стига до квартирата и далече ли е от летището. Една дама дочува разговора и се приближава до нас с усмивка и думите: „Оо, спокойно, аз живея там! Хващате си Х3 и за 30 минути сте пред хотела си.“ Ние я поглеждаме с леко пренебрежение, защото сме си наели кола, благодарим й, и в този момент, всички забравят за автобуса, който ни е препоръчала.

Летище Малта, 15 часа следобед.

Щастливи и готови за приключения слизаме от самолета и отиваме да намерим човека, който би трябвало да ни чака, за да вземем колата. Чакат ни с табелка на „Пристигащи“, супер, всичко върви по план. Разделяме се за няколко минути, докато чакаме бъдещият ни шофьор да обсъди всичко и да вземе ключовете за колата. Аз наблюдавам ситуацията отстрани и забелязвам нещо нередно. Роксана, която разрешава проблемите (аз) отивам да видя какво става и разбирам, че кола явно няма да има, защото никой от нас няма кредитни карти. Кеш? Не може. Дебитна карта? Само срещу 75 Евро депозит, който е невъзвръщаем. Не, благодаря.

Запазила позитивизма в себе си, с ведър тон съобщавам и на останалите двама, които в първия момент не ни повярваха, но после разбраха, че говорим сериозно. Нямаме кола. Градски транспорт here we come!

Разбира се, че никой от нас не си беше направил труда да запомни кой автобус ни каза да хванем онази жена на летището. 10 минутно чудене и четене на табели. Малко спорове и..

Нека приключението да започне сега!

Градския транспорт в Малта е доста добре уреден, но за съжаление и хората на този остров са много. Само веднъж ни се случи да пътуваме седнали, а през останалото време се блъскахме с потни туристи. Шофьорите карат буквално като луди, влизат в завоите с много висока скорост, набиват спирачките рязко. Изобщо… екстремни пътешествия до всяка точка! Автобусите са сравнително чисти и нови, но за сметка на това нередовни. Има линии до всяко кътче на острова, а също така има и нощни градски линии. Взехме решение да си купим карти за по 21 Евро, които важат за 7 дни. Използвахме ги активно през цялото време.

Като забележителни неща на острова бих определила Синята лагуна (Blue lagoon), пещерите и старата столица Мдина. Всичко останало е… не толкова впечатляващо.

Синя лагуна
Синята лагуна

До синята лагуна се стига само с лодки, фериботи и корабчета. Ние избрахме най-екстремния начин – с бърза лодка, която развива 110 км/ч. Доста туристическо забавление, но беше страшно забавно и.. бързо! Лагуната е едно невероятно, магическо място, което за съжаление е пълно с туристи. Водата е кристална, а дъното е от фин бял пясък. Има страшно много живот и видимостта е страхотна. Единственото нещо, за което бяхме подготвени – носехме си маски и шнорхели. Поплувахме доста, насладихме се на подводните красоти, и хайде обратно с бързата лодка към острова.

Гледка на града

Втори ден прекарахме на съседния остров Гозо, който се пише по следния начин „Għawdxin“ на малтийски. Там беше доста по-спокойно и приятно от Малта, но забелязах, че всяка трета къща имаше табела „ПРОДАВА СЕ“, което ми говори, че вероятно няма работа и хората се местят към по-големите населени места. До Гозо се стига с ферибот, който се плаща само на връщане. Столицата му се казва Виктория и е доста красива и приятна за разходки, но разбира се пълна с туристи. Хапнахме традиционна малтийска кухня близо до едно малко пристанище, и се прибрахме обратно към Малта.

Пристанището на Гозо
Пристанището на Гозо

Последно, но не на последно място беше и преживяването ни в Мдина. Дъжд, дъжд, гръмотевици, вятър, но и малко хубаво време за снимки, ретро парад на автомобили и интересни хора. Старата столица е едно от малкото места, които наистина ми харесаха в Малта. Атмосферата, тесните павирани улици, красиви врати и прозорци, повече цвят, закуми, кактуси.. Отново препълнено с туристи, но доста по-спокойно, от колкото в останалите градове. Мдина е разположена на високо и от нея се виждат страхотни гледки към останалата част от острова. Нямахме много време за разходки, защото ни заваля порой, от който ПОЧТИ успяхме да се скрием. Нямах част от себе си, която да не беше мокра, но поне реагирах бързо и прибрах документите, телефоните и апарата в полиетиленова торбичка, която закрепи положението.

Първоначалното ни решение да се скрием под едно от малкото дървета на улицата, не беше най-умното, защото се оказа, че върху дървото се излива един капчук, който се превърна във водопад при засилването на дъжда. Следващото ни решение беше касата на една старинна порта, но там при всяко обръщане на вятъра, водата идваше право в нас и трябваше да тичаме от другата страна на улицата. Повече от 40 минути ни валя, смяхме се и тичахме от едната до другата врата, докато дъжда не спря и не тръгнахме към автобусната спирка. На десетина метра по-надолу се оказа, че е имало огромен навес и тунел, в който сме могли да се скрием. Посмяхме се на собствен гръб и приехме всичко с широка усмивка. Това са спомените, които реално остават в съзнанието ни, и за които ще разказваме след време.

Мокри до кости и измръзнали се качихме в автобуса към квартирата, в който за капак на всичко работеше климатика. Измръзнахме толкова много, че пихме чай цяла вечер и си стояхме на топло.

Малта, пълна с приключения, смях и много интересни случки. Не чак толкова интересна сама по себе си, но приветлива, топла и доста различна.

Роксана