Салата Бурата с трюфел

Неведнъж съм казвала, че съм голям любител на опитването на нови вкусове, както посещаването на нови ресторанти в града. Точно заради това много харесвам и Sofia Restaurant Week. Тази чудесна седмица, която разбрах, че не се провежда само в София ами и в други големи градове като Пловдив например, е чудесен повод да посетите някое заведение, което ви се е струвало твърде недостъпно, или пък просто не сте имали възможността до сега.

Тази година изборът не беше много лесен, но липсата на свободни места ме принуди да се спра само на два ресторанта. Искаше ми се да опитам кухнята в Cactus, но за съжаление абсолютно всички места през цялата седмица бяха резервирани.

Спрях се на Къщата с часовника, след като се посъветвах и с половинката. Разгледахме менюто, одобрихме го, а местоположението и сградата на ресторанта дори не сме коментирали, защото сами по себе си са уникални.

Ресторантите участващи в седмицата подготвят два варианта меню, от които човек може да избира. Цената е  30 лева, което е абсолютно достъпно за подобен клас ресторанти.

Ние винаги си избираме и двете менюта, за да можем да опитаме от всичко. Първоначално аз си бях  избрала меню 1, тъй като салата ми харесваше повече, но в последствие се разменихме, като за мен беше основното ястие и десерта на меню 2.

Коментар върху меню 1:

Ястията, които бяха комбинирани в него: Салата –  Бурата с трюфел и лешник (Лешников тахан, вулканична сол, рукола, трюфел, мед). Основно – Конфитирано патешко бутче с брюкселско зеле и Шери сос (Желиран пъщърнак, пачи крак). Десерт – Тарт с пресни смокини, маскрапоне и лавандулов мед.

Салатата, както споменах по-горе, остана за мен. Обожавам бурата, а комбинацията сладко/солено напоследък се превръща в нещо любимо. Трюфелът беше направен на хрупкава коричка (чипс) и контрастираше с вкуса на останалите продукти в салата по един перфектен и балансиран начин. Толкова семпла на външен вид, а толкова вкусна салата не бях опитвала скоро.

Основното ястие първоначално започнах аз, но в последствие се оказа, че не съм очарована и го размених за пастата. Не се храня с патица всеки ден, но според мен месото беше доста сухо. Сосът балансираше от части, но определено не беше най-доброто основно ястие, което съм консумирала.

Десертът от това меню беше страхотен. Нито прекалено сладък, нито безвкусен. Тестото за самия тарт беше наистина перфектно, а размерът на порцията макар да изглеждаше в началото минималистичен, се оказа напълно достатъчен за един сладък завършек на вечерта. Макар и половин, смокинята беше много добро допълнение към вкусовете на десерта. 

Коментар върху меню 2:

Ястията, които бяха комбинирани в него: Салата – Кълцана салата с артишок (Литъл джем, краставици, маслини, авокадо, чери домати, билков дресинг. Основно – Талиателе с морски дарове и фенел. Десерт – Шоколадово крем брюле с карамелизиран банан. 

Тази салата не представляваше нещо кой знае какво, поне по мои виждания. Вкусна, непретенциозна, подобни салати приготвяме и в къщи.

Основното ястие, което аз присвоих, а именно талиетелето, беше много вкусно. Морските дарове са ми слабост, а и предпочитам да се храня с паста, ако няма да напълнея никога от нея. Много добре балансирани вкусове, крехки калмари, вкусни миди. 

Десертът, който си избрах беше брюлето, но отново останах леко разочарована, защото имаше един воднист слой между шоколада и между самото брюле. Обожавам всякакви кремове и винаги ги предпочитам пред други десерти, но имаше някаква несъвместимост във вкусовете. Бананът беше най-отдолу, и както междинния слой, се беше разводнил доста. Тартът беше в пъти по-вкусен и по-добре приготвен. 

Виното, което пихме беше наш избор, защото предложенията към готовото меню не ни вдъхнаха доверие.

Останалата част от нашето преживяване, а именно – интериор, местоположение, обслужване, бяха малко противоречиви. 

Местоположението е ясно, то е може би едно от най-добрите за ресторант в София. Интериорът на заведението е комбиниран по много адекватен начин с историята на самата къща като има и доста модернистични нотки в него. Имаше някои неща обаче, които ми извадиха очите, а именно: На съседната маса имаше покривка с огромна дупка на нея, която и да исках да пропусна, нямаше как. Всички картини бяха накривени, сякаш е имало земетресение преди малко. Може да звучи дребнаво, но това са детайли, които много лесно могат да бъдат фиксирани, а и не изискват кой знае колко време и усилия. Температурата в залата беше твърде ниска. Избрахме да седнем вътре, защото времето беше доста хладно в този ден, но се оказа, че и там не е особено комфортно и топло.

Обслужването беше добро, но не можахме със сигурност да разберем кой е нашият сервитьор. Посрещна ни дама, която сервира салатите, но след това почти не я видяхме. Не ни обърнаха особено внимание, въпреки че имаше само три заети маси. Не знам на какво се дължеше този факт – дали защото бяхме седнали вътре, или защото не бяхме на свободна консумация, а част от Sofia Restaurant Week. Не са били груби, дори напротив, но не ни попитаха нито веднъж дали всичко е наред, и дали не искаме да поръчаме нещо допълнително. Не си падам по това някой да идва постоянно до масата ни, но и пълното игнориране е малко неприятно. 

Ако трябва да дам оценка на преживяването ни спрямо предходния сезон, то ще бъде доста по-ниска от преживяването ни в Багри, например. 

Давам му 6/10. 

До следващия път,

Роксана