eccoegg

Въпреки предколедната истерия и въпреки всички адвенткалендари, топки, шоколади и розови понита.. ще говоря за една леко напрягаща тема.
Темата за опазването на околната среда, за екоактивизма, за истерията и модата да бъдеш sustainable в социалните мрежи, а на живо да си си ТИ.
Идеята ми беше да пиша едно кратко ревю за еко яйцето, но какво е едно яйце без своята кокошка?

Защо си го купих това яйце?

Разбрах за него от блога на Михаела Белорешка и ми се стори интересно. Тя е един от хората, които полага усилия да живее по един щадящ за природата начин. Погледнах каква е цената, видя ми се разумна. След два дни яйцето беше у дома, а аз бях доста въодушевена и разбира се, веднага пуснах една пробна пералня.

Яйцето е пластмасово, а отделно от него получавате гранули – черни и бели (минерални топчета са писали в сайта), които правят пяната и перат дрехите. Всичко звучи доста безумно, особено фактът, че ще ви стигне за 720 пранета. Избрах си някакъв вариант, който има много лек аромат на цветя, защото разбрах от познати, че тези видове, които нямат аромат не са опция, защото след това дрехите миришат ужасно. Все пак, когато ползвате яйцето не слагате омекотител. Та, първото впечатление на още мокри дрехи не беше приятно. Дрехите наистина нямаха онзи силен аромат и не миришеха почти на нищо. След съхненето обаче, придобиха един лек аромат на чисто, който лично на мен ми допадна. Умишлено бях сложила по-зацапани дрехи (дънки, изпръскани с кал), за да видя дали наистина ще се изперат. Всичко беше чисто, което реално беше и търсеният ефект.
Яйцето не е подходящо за хората, които харесват силни аромати. Моите родители например биха били потресени, защото те обожават да слагат силно ароматни омекотители. Аз съм другата крайност, защото не обичам парфюмът ми да се смесва със странични миризми.

Използвам яйцето вече 4 или 5 месеца, което може само да ви говори, че наистина съм доволна.

В темата за “еко” и “зелено” имам още няколко неща, които държа да кажа и разкажа.

Първо.

Ако искаме наистина да бъдем еко, но адекватни екота, нека да не прекаляваме с назидателния тон, лошите погледи и нападките, когато видим човек, който носи найлонова торба. Излишно е. Аз също си взимам найлонови торби понякога, защото след това ги използвам многократно, и в тях събирам пластмасовите отпадъци, за да ги рециклирам.

Второ.

Ако искаме наистина да водим устойчив начин на живот, нужно ли е да убеждаваме и другите в това колко е хубаво да ползваме яйца за пране? Не мисля. Всеки има предпочитания и вкусове. Не сме открили топлата вода, а и не сме най-умните на света.

Трето, последно.

Промяната започва от нас самите. Ние, Аз-ът, нашето отношение към света и към ХОРАТА. Хич не ми е устойчиво да се озлобяваме на тема екология.

Във връзка с това становище ще ви разкажа следната история:

Отиваме на кино в мола. Качваме се на последния етаж, за да си купим билетите. На Стан му ядат пуканки. Дааа, ужас, купени пуканки, в които вероятно има палмово масло. Редим се на опашката, а той се обръща към мен и ме пита дали искам да вземем пуканки и нещо за пиене. Съгласна съм, избирам си кола без захар (ужас х2), в чаша със.. сламка (ужас х3). Момичето от касата ни гледа злобно през цялото време, като подавайки парите ни казва:

“Ако бях на ваше място НИКОГА нямаше да си взема сламка!!!”

Поглеждам тъпо. Тя продължава да ме гледа злобно. Чудя се дали е нужно да и обяснявам, че дори и в кутията за пуканки, чашата, капака, дрехите ѝ, дрехите на колегата ѝ, баджът ѝ, във всичко има пластмаса. Решавам, че е безсмислено. Взимам си сламката и влизам да си гледам филма.