Roxana Z.Босите обувки: любов от пръв поглед ли бяха или по-скоро нещо различно, което искам да опитам? Как изобщо се стигна до там? Мода ли е или нужда? Можеш ли да се обличаш добре и да носиш боси обувки?
Ще се опитам да отговоря на тези въпроси в следващите редове.
Любов от пръв поглед?
Или не. Не бих казала. Имах бегли познания относно босите обувки, познавах няколко човека, които носят и нищо повече.
Историята
Имам Hallux valgus (HV)(изпъкнало кокалче на палците на краката) откакто се помня, баба ми също имаше. От там започнах и да имам интерес към лечението и подобряването на състоянието си. Още в гимназията започнах да имам страшни болки, но единственото нещо, което успях да направя беше едномесечен курс физиотерапия. В малък град като Самоков никой не ми беше казвал, че боси обувки изобщо съществуват. Предлагаха ми да ми слагат инженкции, да се оперирам, но по-лошото е, че не ми гарантираха, че кокалчетата няма да се върнат обратно.
След преместването в Пловдив, болките си продължаваха, а аз все по-рядко започнах да слагам токчета. Работих няколко работи, на които за съжаление се налагаше да работя с обувки на висок ток, но след като приключих с тях реших, че няма да си причинявам подобни мъчения в ежедневието и започнах да нося предимно кецове. Кецове с рокля, с пола, с официален панталон, с каквото се сетиш. Чувствах се окей, но все пак имах болки след дни, в които по цял ден съм била на крак.
Покрай бременността започнах да имам болки буквално на-вся-къ-де. След като родих положението не се подобри особено много и реших, че трябва да започна да правя нещо по въпроса. Още преди да открия босите обувки започнах да правя разни упражнения за стъпалата, краката и гърба, от които се чувствах значително по-добре, но някак не достатъчно.
Как разбрах за босите обувки
Покрай прохождането на Марина започнах да чета повече за обувките, за да мога да избера най-подходящите и най-адекватните спрямо нуждите ѝ. Така се спрях на босите обувки. Естествено имахме голям период на проба-грешка. Прохождането ѝ по-скоро беше с НЕбоси кецове от неопрен, защото все още не бях намерила похдодящ модел, който наистина да ѝ приляга и да ѝ е удобен. Измерването на стъпалата ѝ беше хем супер забавно, хем повечето пъти доста безуспешно. В крайна сметка намерих някои приятни и удобни за нея модели от български марки: Зизу и Обущета.
За себе си взех решението преди няколко месеца като си казах, че не всичко е на всяка цена. Най-голямото ми притеснение беше, че босите обувкиса доста грозновати и няма да се възприема с тях. Оказа се, че има доста приятни марки, които правят супер красиви, устойчиви и качествени модели. Първите ми бяха от Зизу, но както всеки начинаещ в босото ходене, не си бях нацелила номера добре. След това се научих как правилно да меря стъпалото си и започнах да си поръчвам от Wildlings.
Съмнението в босите обувки
По някое време реших, че няма как да нося само боси обувки, дали защото се повлиях от And just like that.. или и аз не знам какво. Започнах да редувам боси/небоси, но това само ме накара да осъзная, че с босите обувки сме сключили неразрушимата клетва (Харипотърските фенове ще ме разберат).
Истината е, че босото ходене е нещо супер естествено, подобрява стойката, баланса и изобщо цялостната осанка на човек. Случвало ми се е да бъда на крак по цял ден на боса обувка и да се прибера лека като перце. Няма го досадното пулсиране на кокалчетата, няма го подуването (или го има, но не се усеща).
Аутфит идеите ми вече ще бъдат в комбинация с боси обувки, защото ми се иска да покажа, че нито са толкова грозни, нито толкова неприятни.
Началото с босите обувки
Началото е много странно, защото започваш да усещаш неща, които никога преди не си усещал. Може да проимаш мускулна треска, да ти се схванат пръстите, да ти се набият петите. Всичко това е напълно окей, защото свикнеш ли, болежките ще останат на заден план.
И нещо много важно, ако не сте свикналите да вървите на равни обувки, направете прехода постепенно. Вземете си barefoot friendly обувки като Altra например. Аз самата имам чифт за трекинг, защото имам проблем с кръвооросяването и имам нужда от малко по-дебела подметка, която да изолира повече.
И така. Ако някога решите да преминете към почти-босо ходене, давайте, няма да сгрешите. Ползите са повече, отколкото негативите.
Още мои подобни статии ще намерите тук.
Roxana Z.
