„Не сме тукашни“ е поредната книга на Радостина А. Ангелова, която реших да прочета. Издателството е отново Жанет 45. Мненията и ревютата, които прочетох бяха доста критични, повечето хора бяха написали, че не са разбрали смисъла на книгата. Това разбира се, не ми попречи да я прочета!

Може би ви е писнало да повтарям, но езикът, ЕЗИКЪТ, който използва писателката е толкова богат, че след всяка нейна книга имам чувството, че съм научила по някоя нова дума. Толкова ми е приятно да чета нейни произведения, всичко тече с такава лекота, че дори не разбирам кога съм преполовила четивото.

Книгата наистина е странна, определено не е за всеки. В началото дори леко ме подразни фактът, че се говори за книга, „КНИГАТА“, с чиято философия въобще не съм съгласна. В крайна сметка идеята не беше тази, която си помислих, че ще бъде. Въпреки началния си негативизъм продължих да чета като нещата ставаха все по-интересни и по-заплетени. В един момент не бях сигурна дали не се развиват успоредно две различни истории, след това обаче нещата ми се изясниха и разбрах, че просто историята е една и съща, просто се разказва от първо лице и от лицето на разказвач.

Сигурно нещата започнаха да ви звучат твърде заплетено, но ДА, такива са, заплетени. Книгата е толкова богата на описания, на чувства, емоции, на депресивни състояния, на сълзи и на много тъга, но също така и на щастливи мигове, че човек съвсем би могъл да се побърка. Има мистика, има преплитане на чужди съдби…

Историята всъщност е до болка позната на част от нас, може би не на всички. Преминавали сме през подобни състояния, минавали са ни подобни мисли през главата, имали сме „блек аутс“ както и самата героиня в книгата. До последно човек не е сигурен точно какво ще се случи или защо.

Ако трябва да и дам оценка от едно до 5, ще и дам 5 със сигурност. Това е една от онези странни книги, която определено не е за всеки. Дайте й шанс, заслужава си всяка минута прекарана в четене!

Ако тази публикация ти е харесала, ще се радвам да я споделиш с приятели.

Усмихни се,

Роксана