Ние, жените.

Pic credit:

Audrey Lee
Freelance Designer + Illustrator 

Днес е от онези пъстри, изпълнени с много позитивни емоции ден!
Пролетта съвсем скоро ще почука на вратите ни, пазарите вече ухаят на зюмбюли, а жените са се нагласили повече от обикновено. Да, 8 март. Прекрасен празник, въпреки противоречивите мнения. Метрото тази сутрин е пълно с господа, носещи букети с прекрасни цветя. Атмосферата е толкова различна, че забравям, че отивам на работа. Имам чувството, че отивам на някакво вълшебно място, на което ухае приятно и свежо.
Отдавна исках да кажа нещо по темата за жените. Ежедневно ме налягат мисли, които искам да излея някъде, но после си казвам, че може би ще засегна някого или ще се зароди скандал. Днес съвсем не искам да бъда негативна, а дори напротив. Все пак ще се изкажа по въпроса с феминизма, и по-точно по въпроса с правата на жените.
Темата е много обширна и засяга много, много неща: от работното място и професионалната реализация, до отношението на мъжете ни у дома.
Най-напред искам да подчертая, че дали ни се иска или не, ние сме различни от мъжете, и това е повече от прекрасно! Няма да изброявам физическите показатели, по които доста очевидно се различаваме, но има и други такива, от които съвсем не трябва да бягаме. Да бъдеш жена е не просто една характеристика, а си е истинско призвание. Да бъдеш нежна и силна едновременно. Да износиш в утробата си човешки живот. Да играеш много роли в живота си – на дъщеря, сестра, майка, съпруга.
Всичко това обаче са само приказки, ако не носим своята „титла“ с достойнство. Всичко това губи смисъла си, когато вместо да живеем живота си подобаващо, влезнем в ролята си на… жертви.
Да бъдеш жена не означава да получаваш всичко на готово. Да бъдеш жена, не означава да имаш привилегии и да получаваш незаслужени награди и поздравления. Да бъдеш жена е нещо, което не ти дава “безплатен обяд”.
Точно заради това не съм съгласна, че напоследък уж заради това, че трябва да бъдем „равни“ изкуствено се навират жени навсякъде. Не съм съгласна, че в някои филми, в които главните актьори до вчера са били мъжка компания, днес стават женска компания. Има няколко такива примера, които няма да изброявам, но всичко това е толкова очевидно и изкуствено наложено, че ме напряга много. Вероятно ще има мнения, които се различават от моето, което е напълно ОКЕЙ, но АЗ искам да НЕ се чувствам като жертва. Не искам изкуствено да се създават дразги, не искам да се изменят думи като mankind, защото разбираш ли първата част на думата била man. I mean… Прекалено е.
Нека да си останем онези нежни същества и да преследваме мечтите си безотказно. Никой не ни е длъжен, както и ние не сме длъжни на никого. До сега не съм изпитвала затруднения в живота си, породени от факта, че съм жена. Във фирмите, в които съм работила шефовете ми са били винаги жени, но не защото са ги наложили изкуствено, а защото са си го заслужили. За мен животът е като игра, в която трябва да си извоюваш позицията. Няма значение дали си мъж, жена, или не желаеш да споделяш като какъв се определяш. Преди всичко сме хора, които имат различен потенциал. Различни физически и умствени възможности. Това е. Ако си неспособен, си неспособен, независимо от пола ти. Бориш се, учиш, надпреварваш се с останалите и.. или печелиш, или губиш. Всичко зависи от теб самия. От теб самата. От нас.
Един последен призив отправям към дамите, които празнуват днес.
Нека да бъдем по-единни, да се подкрепяме повече и да оставим злобата и завистта зад гърба си. Като жени и като хора, можем да постигнем много повече заедно.
Честит празник нежни създания!