Roxana Z.Днес ще ви споделя една много лична история за нещо, което притежавам върху кожата си от както се помня. Споделям , защото искам да дам сила и кураж на жените и момичетата, които се чувстват различни по една или друга причина.
Иска ми се да приемаме тялото си такова, каквото е и да го обичаме, да се грижим за него и да ценим красотата му. Да се грижим за него обаче, за мен не означава да се подлагаме на хирургически интервенции, а да се храним така, че то да се чувства добре, да спортуваме, да се движим и да му даваме необходимата почивка и сън, за да може да бъде отпочинало и заредено с енергия.
Хиляди, дори милиони жени и момичета страдат, защото имат едни или други проблеми с телата си. Една част имат белези, вследствие на акне, други са претърпяли интервенции, които са ги оставили с един или няколко белези от шевове, трети пък имат отличителни белези по рождение, четвърти, не харесват гърдите си, пети, имат белези от изгаряния, които вечно искат да прикрият, шести са във вечна борба с килограмите.. и още.. и още..
В това полудяло общество имаме наложени норми и стандарти за красота, които всяка от нас гони и се опитва да достигне. Понякога това се оказва повече от трудно. Няма как да изглеждаме по един и същи начин, а дори и да има, това съвсем няма да е толкова приятно и красиво, колкото разнообразието и различието ни в момента. Когато се научим да ценим себе си и собствената си красота, тогава можем да се почувстваме истински спокойни и щастливи. Това съвсем не значи, че не бива да полагаме усилия и да се грижим за външния си вид. Напротив! Просто трябва да го правим по начин, по който не се уеднаквяваме с останалата част от жените. Да носим дрехите, които ни отиват, НА НАС ЛИЧНО, не тези, които са тотален хит, а на нашето тяло стоят гротескно. Да се гримираме по начин, сходен с тена на кожата ни, цвета на очите ни. Да изразяваме СЕБЕ си ежедневно, без да се притесняваме от това какво ли ще си помислят останалите.
Пиша ви всичко това, защото аз съм една от жените, които имат отличителен белег, но не се опитват да го скрият.
Още на две годишна възраст, поради огромното си любопитство и пакостлива натура, дърпам кабела на бързовара и изливам върху себе си чаша с гореща вода. За части от секундата, преди майка ми да може да реагира, цялата горна част на тялото ми е залята с врящата вода. Няма да изпадам в подробности, но сами се сещате как по-точно е изглеждала нежната кожа на едно две годишно дете, след подобно нещо. След инцидента лежа около месец и нещо в болница в София, в която се грижат за изгореното ми тяло. Първите дни са критични, борят се и за живота ми. Предлагат на родителите ми да бъде направена пластика, но те отказват, тъй като съм съвсем малка и няма как пластиката да бъде извършена с кожа от тялото ми. Решават, че ще взема това решение сама, когато стана достатъчно голяма.
След години, когато започвам да ходя на балет, на училище, започват стотиците въпроси. Белезите са се превърнали в два, един над гърдите ми и един на дясната ми ръка. Какво е това? От какво ти е? Боли ли те?
Никога не ме е било срам да отговарям на въпросите на всички тези любопитни деца, просто защото НЯМА НИЩО СРАМНО в това да имаш белези. Отговарях, разказвах, показвах, дори започнах да ги оприличавам на различни неща. Гледах ги, докосвах ги, но никога не са ми пречели. Никога не съм носила само блузи с дълъг ръкав или пък блузи без деколте. Приех го като част от мен и част от тялото ми. За мен няма живот преди белезите. Първите две години от живота ми не са време, което си спомням.
Сега на 26 години, белезите почти за изчезнали. ПОЧТИ. Все още доста ясно и отчетливо се усеща и вижда различната текстура на кожата на дясната ми ръка. Картата на България. За мен прилича на това. Белегът на деколтето ми е доста по-блед, но все пак се вижда. Все още нямам проблем с тях, все още не се притеснявам да разказвам историята си и да ги показвам. Ходя с потници и рокли, от които се виждат прекрасно. Ходя на плаж, на сауна, джакузи. Не ме е срам от голото ми тяло. Смятам, че това е вид спомен, който ми напомня за това, което съм. Ако има хора, на които това им пречи, да се чувстват свободни да се обърнат на другата страна и да не контактуват с мен.
Защото това съм АЗ и това е МОЕТО тяло. Обичам го такова, каквото е.
Обичайте телата си скъпи момичета. Грижете се за тях. Вървете с гордо изправени глави и НИКОГА не позволявайте на нищо да ви попречи да бъдете това, което сте.
Защото сте прекасни.
Дори без грим.
Ако имате въпроси, препоръки и коментари, свържете се с мен:
Roxana Z.
