Палермо в цялата си прелест

Пътуването е едно от нещата, които смятам, че обогатява човек във всеки един аспект. Затова винаги намирам време и отделям средства, за да мога да обикалям из близки и далечни места по света.

Днес ще разкажа малко за Палермо, но без да изброявам “must see” забележителности, просто защото е безсмислено, а и можеш сам да ги прочетеш в Уикипедия или някой друг подобен сайт.

Преди да заминем някъде обичам да чета малко за историята на града, в който отиваме, за да знам какво гледам и защо е там. Пристигаме и се потапям в атмосферата, без да чакам по опашки заедно с групите туристи обаче. Винаги гледам да ги избягвам и завивам в коренно противоположна посока.

До Сицилия стигнахме със самолет, който каца на летище Fontanarossa в Катания. От там имаш няколко варианта – или да заминеш директно за Палермо, Таормина, Сиракуза или другаде, или да отидеш до Катания и да преспиш там. Ние останахме една вечер в Катания и ни валя брутален порой на другата сутрин.

Но това са подробности.

Място за настаняване си намерихме в Booking, защото напоследък в Air BnB не намираме добри апартаменти на сносни цени.

Критериите, по които аз търся са:

– Цена, на първо място, защото това е нещото, от което наистина гледам да пестя;

– Местоположение – също изключително важно, защото ако си в покрайнинита на града и трябва да пътуваш по 40 минути в едната посока до центъра…ааами не е добра идея.

– Рейтинг и коментари – адски важно, защото можеш да си направиш сметка за чистотата, коректността на хоста и условията като цяло.

В случая с това пътешествие, човекът който запази местата не бях аз. Малко на сляпо вървях като муха без глава и чаках да стигнем като постоянно питах къде се намира, колко остава и тн.

Останах много приятно изненадана от мястото в Палермо. Идеално чисто, перфектна локация, много добра цена и страхотна, позитивна и мила собственичка. Английския и не беше кой знае колко добър, но пък ние вече сме понаучили някои неща на италиански и се оправихме без проблеми. Препоръчвам го с две ръце! Казва се Attarin B&B и е прекрасно и за семейства, защото стаята е страшно просторна и в нея има огромна спалня + още едно единично легло.

Сега по същество.

Палермо е много шумен, малко мръсен, пъстър и изключително гостоприемен град. Ще се наситиш на забележителности, на архитектурни феномени и на великолепни, павирани улички, пълни с малки магазинчета с ръчно правени неща, кафета и винени барове. Страшно много ми хареса самата атмосфера, защото навсякъде имаше само италианци и много малко туристи.

Забелязах, че всяка вечер си имат определени местенца, на които ходят, пият вино, коктейли и се забавляват, говорят си на висок глас, дори пеят понякога. Супер социален град! Мисля, че съм споменавала вече, но обичам да се разхождам безцелно и да търся скрити съкровища из градовете, които посещавам. Там всичко е едно скрито съкровище. Разхождаш се и виждаш красота навсякъде.

Не сме посещавали музеите, защото беше първото ни посещение и искахме да усетим атмосферата на града. Единственото място, което посетихме беше един частен музей, който е истинско съкровище. За него съм отделила специална публикация, просто защото има много за разказване, а и аз съм един истински фен на плочките.

Влезнахме в катедралата, която се намира на един от невероятните им площади Piazza Vigliena. Сградите са в бароков стил, орнаментите по тях изработени с такава невероятна прецизност, въртиш се в кръг и само повтаряш „Уааааау“. Е, исках да кажа, че присъствахме на една сватба, без да искаме. Влезнахме да разгледаме катедралата и видяхме, булката и младоженецът, които тъкмо се вричаха във вечна любов. Незаменимо преживяване!

Освен всички сгради, фонтани, катедрали и прочее, интересно е да отидете и до пристанището им. Има парк близо до него, нещо като морска градина, но няма чак толкова много дървета, които да пазят сянка. Общо взето се пържиш на слънцето и се наслаждаваш на красотите.

Сега малко за местата за хранене, които са си ВАЖНО нещо.

Как да намериш къде да се нахраниш?

Един от начините е да наблюдаваш местните хора. Къде се хранят те, какво си поръчват, има ли изобщо местни хора по ресторантите? В Палермо това не е лесна задача, защото реално погледнато, местни хора имаше навсякъде, освен на най-туристическата им улица. НО, дори и там има барове, в които се чуваха силни италиански крясъци и смях.

Друг начин е чрез Trip Advisor. С него обаче трябва да внимаваш и да четеш коментарите. Не се заблуждавай само от рейтинга. С това приложение намерихме едно от най-добрите ни попадения, с изключително вкусна и не много скъпа храна.

Мястото се казва Torquemada и го поставям на първо място в класацията си. За първи път там опитах риба меч на скара, пица със сардини и сицилианска БИРА. Да, не вино, а БИРА. Сeрвираха ни я в голяма бутилка, точно като за вино и ни обясниха че името “Minchia”, означава “f*ck” или “p*nis”. Доста странно ни прозвуча, но я опитахме. Интересна крафт бира, определено. Не съм фен или голям разбирач на тази тема, но бих си поръчала отново. За финал ни сервираха по една чашка с Лимончело, типичен ликьор за Сицилия.

Ако искаш да опиташ вкусни Arancini и Canoli, може да го направиш и на главната им улица, на която има страхотни малки павильончета, в които продават. Пълнят канолите пред очите ти с плънка по твой избор, но нашата хазяйка препоръча да хапваме тези с рикота, защото това бил истинския вкус на Сицилия.

Относно аранчините… Аз се превърнах в един истински фен на тези пържени оризови топки. Много ми харесват, засищат и една аранчина ми е достатъчна за обяд.

Вечерите можеш да прекараш в разходки по малките улички в стария град. Баровете са направени с толкова НЕБРЕЖНОСТ, че имам чувството, че един гараж и един куп дебели неаполитански плочки са напълно достатъчни, за да привлечеш огромна група сицилианци на по вино и приказка.

Ходихме в бар Гарибалди и останахме страшно очаровани от всичко. Почувствахме се като у дома си, а сервитьорката беше страшно отзивчива, препоръча ни страхотно бяло вино и въпреки че кунята беше затворила, успя да ни уреди по един сандвич с патладжан и моцарела.

Не на последно място ще отворя и темата за кроасаните, моята вечна любов. Сицилианските кроасани са доста по-различни от тези, които ядохме в Болоня. Правят ги с друг тип тесто, не с многолистно, и по-скоро приличат на мини козуначета. Пълнят ги с крем или конфитюр и са много, много засищащи и вкусни. Аз лично предпочитам тези в Болоня, защото кремът с шам фъстък там беше с доста по-ядков вкус, а този в Сицилия по-скоро приличаше на някакъв течен бял шоколад с лек ядков привкус. Опитахме и друг тип десерт с крем и запечени ябълки, който също беше адски сладък и почти ми стана лошо от него, НО ако си любител на сладкото, тези сладкиши са точно за теб.

Кафето няма да го коментирам, а само ще кажа, че след като се прибрахме исках да изхвърля всичкото кафе в къщи и да си купя еспресо машина.

Бих ли живяла в Палермо?

С удоволствие, въпреки че понякога шумът и гръмогласните италианци ми идват малко в повече.

Ако тази публикация ти е харесала, ще се радвам да я споделиш с приятели.

Усмихни се,

Роксана