Roxana Z.Пътуването с цел почивка или екскурзия е приятно, но още по-запомнящо се е да отидеш в чужда държава, да поработиш там един, два месеца, и да потънеш изцяло в атмосферата на мястото. Два пъти се самоорганизирах с помощта на приятелка, и посетих невероятни места, поживях там 3-4 месеца, поработих, обиколих и прекарах истински незабравими моменти, които нито една екскурзия не би могла да замени.
Разбира се, има ограничения в избирането на държава, защото по-лесния вариант е работа в страни от Европейския съюз. Аз лично съм ходила два пъти в Германия, защото имах приятелка там, а и защото исках да практикувам немския си.
Нещата при мен се случват доста спонтанно, особено когато съм набрала бясна скорост. Преди да се прибера от Щатите имах период на свикване с мисълта, че се завръщам в България. Животът една година далече от всички и всичко ми донесе както позитиви, така и негативи. За съжаление доста от отношенията с някои мои приятели охладняха и се появи една пропаст по между ни, която така и не успяхме да запълним. Завръщането обратно ми носеше леки паник атаки, смут и връхлитане на хиляди мисли. Исках да се върна за ден-два, да се видя със семейството си, и да се изпаря отново. Имах няколко варианта – единият, беше да отида при приятелката си в Дрезден. Избрах него, защото имах много приятни спомени от предходното ни съжителство заедно, и прецених, че и този път нещата ще бъдат супер.
Прибрах се за седмица, срещнах се с когото трябваше и започнах отново да опаковам багажа си. Купуване на билети, прекачвания, транспорти, всичко вече ми се струваше като детска игра. Когато пътуваш много, започваш да изпитваш нуждата да го правиш все по-често. Адреналин, адреналин, адреналин.
Пристигнах в Берлин, от там се прекачих на автобус за Дрезден, не като в детска игра обаче. Бях позабравила немския и всичко идваше в главата ми на английски. В автобуса имах проблем с мрежата на телефона, нямах Интернет, което ме побърка допълнително. Пристигнах невредима обаче, и всички започна по вода.
Германците са много странни по отношение на обучения, изпитателни срокове и прочее. Имах ден и половина да влезна в релси и да започна да сервирам в огромен ресторант (4 вътрешни зали и две тераси). Когато нямаш избор, просто нямаш, и започваш да правиш неща, които не си предполагал, че можеш. Работата беше тежка, няма да отричам, но ми даде възможността да обиколя града, да посетя страхотен фестивал, да се разхождам по поречието на Елба, да видя едни от най-интересните и модернистични сгради, и да се запозная с много интересни хора. Поживях там около 2 месеца, а не цял летен сезон, защото почти си извадих рамото, и искам-не искам, трябваше да се прибирам.
Моите най-любими събития и места, които посетих в Дрезден са доста разнообразни.
Първото място, което си е цял квартал е Neustadt /новия град/. Тази част на града е пълна с много млади хора, барове, интересни галерии, магазинчета за джунджурии, ръчно правени неща и адски много цветове. Нощният живот там не е мираж, както в старата част и е страхотно място за запознанства.
Десетки пъти бях попадала на една сграда в Интернет, чиито улуци издават музикални звуци, когато вали дъжд. Е, оказа се, че тази сграда е в Дрезден. Отне ми доста време да я намеря, но си определено си заслужаваше търсенето и обикалянето. Освен нея, в този „Мини комплекс“ има и други страшно интересни и креативно измислени сгради.
Друго нещо, на което попаднах много случайно, беше една невероятна катедрала, която повече прилича на Хогуортс, отколкото на църква. Невероятна находка. Явно, загубвайки се, човек може да открие страхотни и запомнящи се неща.
В новия град пих най-готината крафт бира и ядох супер вкусни бургери с дърпано свинско. Купих си ръчно правени обици във формата на Гинко Билоба, и намерих най-страхотните магазинчета за материали за картички.
Естествено има и по-стандартни забележителности, които също си заслужават посещението.
Една от тях е мостът „Am blauen Wunder”, до който се намираше и квартирата ни. Пресичайки моста, попадаш на някакво приказно място, с приказни немски къщички и страхотни кафенета и заведения. Също така от същата страна се намира и Schwebebahn-a (нещо между лифт и влакче), който отвежда до върха на хълма над Елба, от който се откриват невероятни гледки. Интересно преживяване, нелюбезни продавачи на билети. Още ги помня!
Други невероятни гледки се откриват и по пътеката, която върви покрай Елба. Германците са супер активни в карането на колела, тичане, разходки и всякакви спортове. Пътеката винаги беше препълнена с хора, дори когато валеше дъжд. Тя отвежда до центъра на града, който пък е изключително богат от към архитектурни паметници и забележителности. Разхождах се в двора на Цвингера, ходих в музея за модерни изкуства, взирах се дълго в сградата на Frauenkirche и разбира се, се снимах на стълбите на които пише LIEBE (любов). Купих си книга Wanderlust на НЕМСКИ, която още не съм я прочела плюс още десетки списания. Ходих до операта, от където си купих книжка за Бах, която прочетох в трамвая и слушах репетицията на един симфоничен оркестър.
Да не забравяме, че ядох и кисело зеле във всякакви форми, огромни топки, приличащи на ньоки и джолани на корем. Не съм фен на надениците, но все пак опитах бяла наденица, която се сервира във вода, с гарнитура бретцел и горчица. Звучи ужасно, но е нещо супер традиционно и определено има смисъл от опитването му.
Времето на престоя ми съвпадна с провеждането на Европейското по футбол, което ми донесе още повече позитивни емоции, немски знаменца по бузите, тениска на националния отбор на Германия и супер автентично преживяване.
Германия все още не е най-любимата ми държава, а немския съвсем не е любимия ми език, но въпреки това имам страхотното желание да прекарам повече време и в Берлин, и не само!
Роксана
Roxana Z.
