Афиши в огледалото е книга, която подхванах с огромна доза съмнение, тъй като не се доверявам лесно на съвременните ни български писатели. Започнах я по препоръка на моя позната, която работи в сферата на книгоиздаването и със сигурност е човек, на когото бих се доверила относно литература.

Книгата е на издателство СофтПрес и може да бъде закупена от почти всяка книжарница. Графичното оформление на корицата е изключително подходящо според мен и е в темата на романа.

Моето ревю, е по-скоро „фалшиво“, защото няма да се придържам към някаква рамка и да спазвам изискванията за написването му. Ще ви разкажа просто за моето преживяване, четейки книгата!

Авторката ни пренася в две епохи едновременно, защото се редуват две изключително завладяващи истории – едната от настоящето и другата, която обхваща периода на разцвет на театър, литература и култура. Обожавам книги, които ме връщат в миналото, защото непрекъснато си представям какво би било да живея в това време. Времето, за което става дума в случая е края на 19, началото на 20ти век. Тогава, когато е тъкмо се е родила и моята пра баба, която за съжаление нямах шанса да опозная. Литературата, театъра, културата като цяло тогава са били нещо, за което не просто се е говорело, ами за което хората на изкуството са давали сърцето и душата си. Сцената е била първи, не втори дом на актьорите, писателите не са спирали да пишат ден и нощ. Тази сюжетна линия на книгата е разказ за любовта към театъра, безрасъдната обсебеност и любов и крехката душа на Роза, която е и главната героиня. Освен всичко друго, авторката ни разкрива и една позабравена мистична и романтична страна на София, градът, който за всички нас се е превърнал във всичко друго, не и романтика.

Езикът, който е използвала Радостина Ангелова е толкова богат! Благодарение на тази книга си припомних думи, които бях позабравила и които толкова обичам да чета и слушам!

Съвременната история също не остава по-назад и е също толкова интересна и завладяваща. Може би обаче, ако темата беше само тази, съвременната, книгата нямаше да бъде толкова впечатляваща, поне за мен. Идеята за преплитането на двете истории е много добра и няма как да останете безразлични, ако се докоснете до тях. Финалът на съвременната история спира дъха, буквално. Аз лично си извадих доста поуки, приключвайки четенето.

Другото важно нещо, което няма как да не спомена е, че обожавам книги, които ме карат да чета и да търся още информация след прочитането им. Тази книга е точно такава. След като я приключих, започнах да се ровя за да науча повече за героите й в миналото, защото те са реални исторически личности. Авторката споделя, че романът не е исторически, но все пак, участниците в него са реални лица, живяли в онова време.

Ако обичате да четете, а дори и да не обичате, горещо препоръчвам да се захванете с тази книга. Чете се на един дъх и ви пренася в непознати светове, пропити с емоции и смисъл!

За повече информация около любовната история от миналото може да прочетете тази статия, в която авторката е описала прекрасно и накратко етапите от живота на главните лица в книгата.

Роксана