View from the aircraft

Част втора е посветена на другото ми, професионално аз.  

Полет до Лондон, Лутън.  

Имам чек-ин в 4:50, което е точно 70 минути преди излитането на самолета. Колата ще ме чака в 4:30, което значи, че трябва да стана час по-рано, ча да успея да се оправя.  

3:30АМ  

Алармата звъни. Аз скачам бързо от леглото, защото ако остана и минута повече ще заспя непробудно. Отивам в кухнята и пия вода. Много ми помага, за да се разсъня по-бързо. Пускам кафеварката и отивам да се мия, а след това и да се гримирам.  

Когато работиш такава работа има доста неща, които трябва да спазваш. Едно от тях е грумингът или начинът, по който изглеждаш. Косата, ноктите, гримът, униформата. Всичко трябва да бъде по стандарт и в перфектно състояние. Ноктите ми винаги са в добър вид, защото никога не се лакирам сама, а оставям това на професионалистите. Косата вече е лесна, защото е къса и се оформя за няколко секунди с преса. Гримът обаче отнема доста време сутрин, и затова си отделям повече време.  

Задължителните неща, които трябва да имам на лицето си са: фон дьо тен, руж, спирала и червило. Задължителни, да. Не можеш да ходиш на работа без тях. Освен ако не си момче разбира се. Аз добавям и разни други неща от себе си като: сенки за очи, очна линия и малко хайлайтър. Оставям червилото последно, защото вече съм си наляла кафе, след което отново си мия зъбите, защото това съм аз – преди и след хранене. След като приключа с гримът и перуките си слагам униформата, обувам се и потеглям.  

4:50 съм пристигнала в офиса и комуникирам с други гримирани хора. Имаме брифинги, след което потегляме към самолета. Там е доста студено в повечето случаи, защото самолетите са “поспали” 2-3 часа. Започваме да подготвяме полето за битка и когато сме готови репортваме на старшата ни стюардеса. Към края на подготовката е започнало да се постопля и става време да свалим шубите, и да се приведем в нормален вид. Всеки си заема позицията и поздравява влизащите пътници. Помагаме им с багажите, защото не всеки се справя с тази нелека задача, да си прибере куфара по подходящ начин в багажника. Понякога има скандали, понякога има хора, които не говорят нито английски, нито български, но това е част от работния процес и не го приемам навътре. Когато Тетрисът приключи и е увенчан с успех от 100%, затваряме багажниците и започваме с демонстрацията.  

Демонстрацията е нещо много важно и необходимо, но малко пътници се фокусират върху нея. Когато летите със самолет – гледайте какво ви показват, защото от това може да зависи живота ви. Гледала съм десетки демонстрации, но всяка е различна сама по себе си, просто защото има различни видове и варианти самолети, и аварийните им изходи се намират на различни места.  

Когато приключим с тази важна част, преминаваме към още по-важната такава, а именно – проверката на предпазните колани. Повярвайте ми, ако не си закопчаете колана ИМА КАК да се ударите в тавана, това не е измислица! Скоро имахме турбуленция, която така здраво ни раздруса, че исках да се завържа с поне още един колан. Има десетки, ако не стотици случаи на кабинен екипаж, който по време на сървис в кабината, се е наранявал жестоко, заради силна и неочаквана турбуленция.  

Рулиране, излитане. Ние си седим на местата и очакваме да бъдат изгасени таблата за коланите. Един от нас чете съобщение на пътниците. Понякога хората са доста нетърпеливи и скачат от седалките още преди да сме набрали височина. Това също е доста опасно, trust me.  

Излитането вече не ме впечатлява толкова, колкото преди. Вече не мога да затварям очите си и да се отпускам на седалката, просто защото трябва да бъда напълно фокусирана. Излитането и кацането са едни от най-опасните фази в един полет и повечето инциденти се случват именно тогава. Нашата задача е да реагираме адекватно, бързо и навременно ако нещо такова се случи.  

Често хората ме заговарят и започват да ми задават десетки въпроси от сорта на:  

Това нормално ли е? 

Не се ли чуват прекалено силно двигателите? 

Много ли ще друса? 

Вас страх ли ви е?  

Е, как не ви е страх…?! 

Над кое село сме в момента? 

И още, и още… 

Разбира се, че има въпроси, на които не мога да отговоря, защото нямам радар в себе си. В повечето случаи мога да преценя къде се намираме, защото пресмятам времето и маршрута, но като цяло… Никога не съм сигурна на 100% ТОЧНО над кое село сме.  

Преди да стана стюардеса се чудех как ще успявам да стоя будна през целия полет, защото като пътник имах навика да проспивам всичко. Е, работата ми в небето е доста натоварена и графика ми е запълнен от-до. Опасност от заспиване просто няма.   

По време на полета се случват доста неща, но основното , което всеки пропуска да спомене, когато обсъжда работата на една стюардеса е фактът, че всъщност сигурността и следеното на това дали пътниците са живи и здрави е доста по-важно от.. сервирането на кафе. Често ми се случва да ми казват, че работя като “сервитьорка във въздуха”, но нямам времето и енергията да обяснявам на всеки по отделно, че това съвсем не е така.  

В по-общи линии… 

Ако някой припада/задушава се/умира, работата на стюардесата е да го спасява.

Ако някой ражда… познайте. Ще го изражда, да.

Ако се случи някаква авария в самолета, целият екипаж ще рискува живота си, за да евакуира пътниците.

Стюардесата е нещо като супергерой, защото.. 

Трябва да има добри умения в играенето на Тетрис.

Трябва да изглежда перфектно във всеки един момент.

Трябва да може да дава първа помощ на пътници в беда.

Трябва да може да издържа на различни по вид поклащания и турбуленции, без ѝ прилошава.

Трябва да има бързи реакции и да бъде на щрек ПОСТОЯННО.

Трябва да има добър слух и зрение.

Трябва да бъде в добро здраве и форма, за да може да спасява човешки животи в случаи на аварии и… за да може да вдига куфарите на някои господа, които смятат, че една дама може да вдига по-тежки неща от тях.  

Трябва да има МНОГО здрави нерви и хубави зъби, за да може да усмихва, дори когато не ѝ се усмихва.  

Така че, уважавайте своите супергерои, защото никога не знаете кога ще се наложи да поискате тяхната помощ.

Роксана