Тако

Като един истински фен на хубавата храна, ежедневно претърсвам интернет за нови ресторанти и кафенета. От известно време насам със Стан посещаваме места, на които се предлага брънч, но съвсем не отказваме и на примамливи ресторанти, в които да похапнем и обяд или вечеря. Не съм кулинарно гуру, нито пък твърдя, че небцето има невероятни способности, но винаги съм особено критична към местата, които посещаваме. Имаме си традиция: всяка събота или неделя се впускаме в приключение и издирваме нови места за хранене. В София има безброй много ресторанти, някои от които са наистина страхотни, други не чак толкова, а трети.. третите просто лежат на името си, но не предлагат особено много в замяна.

Такотеката е ресторант, който открихме съвсем скоро. Като любител на мексиканското (подчертавам дебело, че не съм посещавала Мексико, но съм опитвала всякакви интересни ястия по време на престоя си в САЩ), когато видях името на мястото ме обхвана едно еуфорично чувство. Най-накрая място за такота в София! В щатите има места, на които в определени дни от седмицата такотата са по 1$ и са любимо място за много американци, но и за повечето латиноси. Аз имам едно особено чувство на привързаност към тези топли и винаги усмихнати хора, и доста често се озовавах ядяща такота, пиеща маргарити или опитваща странни и много пикантни ястия, в компанията на един мой мексикански приятел. С няколко думи, очакванията ми бяха високи, а и нямах търпение да опитам някои неща от менюто.

Реших, че ще бъде редно да определя категории, по които да оценявам заведенията, които посещаваме, затова започвам с:

  1. Локацията. Такотеката се намира на улица Цар Шишман 22. Може би една от любимите ми улици в София, въпреки ремонтните дейности, които протичат по и около нея напоследък. Близо до две, та дори три спирки на метрото, в идеалния център (по мои виждания), близо до много други популярни заведения.

  2. Обстановката. Приятна, цветна, непретенциозна. Аз съм обожател на цветовете и умирам от кеф, когато попадна в някое пъстро заведение. Освен това мястото ми направи добро впечатление с това, че е доста чисто.

  3. Менюто. Кратко, ясно, добре оформено и разбираемо. Без прекалено много надписи, снимки, картинки и излишни натруфени истории.

  4. Цените. Е, не мога да кажа, че е евтино, но пък не мога да потвърдя, че е и много скъпо. Цените са в диапазона на всички заведения наоколо. Нито по-високи, нито по-ниски. Ако приемем, че $ е евтино, а $$$$ е скъпо, мястото ще бъде около $$$.

  5. Храната. Опитахме три от нещата в менюто – гуакамолето, една кесадиля и една порция тако. Гуакамолето беше великолепно! Изключително рядко ми се случва да опитам някъде добро гуакамоле, направено от вкусно и узряло авокадо. Кесадилята беше много вкусна, питателна и вкусовете бяха наистина чудесни в нея. Такото, което избрах беше с телешки език, тъй като ми се искаше да опитам нещо малко по-интересно. Беше се получило чудесно, но като цяло кесадилята ми хареса повече. В интерес на истината, очаквах да има повече видове тако, а и също така да бъдат на една идея по-достъпни цени, но за жалост не беше така.

  6. Обслужването. Момчето, което ни сервираше беше супер любезно и подробно ни обясни кое какво е, което не ми се случва често.

  7. Ще се върна ли отново? Вероятно да, но за момента този ресторант не е сред фаворитите ми. Има доста неща, които трябва да се доизпипат. Като заключение ще кажа, че щом е „Такотека“ нека да има истинско разнообразие от такота, а не само 3-4 вида.

Роксана