Бистришки водопад

Имам чувството, че есента тъкмо започна, а реално погледнато остава съвсем малко време, в което можем да ѝ се насладим! По този повод със Стан и компания решихме, че трябва да се възползваме максимално от последните слънчеви лъчи и да се потопим в есенните красоти на България.

Мястото, на което отидохме и за което разбрах едва наскоро е Бистришкият водопад. Разбрах за това райско кътче от Симеона, чийто Instagram профил можеш да видиш тук, а блогът ѝ тук.

Бистришкият водопад се намира в Рила планина до село Бистрица, Дупнишко. Първоначално смятах, че това е някакъв водопад до Софийското село Бистрица, който по незнайни причини не съм виждала до сега, но след това попрочетох разни статии тук-там и разбрах, че местоположението му е отново недалеч от София, но не е и чак толкова близо. Разстоянието от София до Дупница е около 70-75 км, а до село Бистрица е малко повече, тъй като трябва да се прекоси целият град, за да се стигне до заветната дестинация. 90% процента от пътя е магистрала, по която трафикът не е така натоварен, както по автомагистрала Тракия например. Ние ползвахме GPS през цялото време, защото на няколко места прочетох, че указателни табели почти няма. Това се оказа вярно. Ако нямахме навигация не знам как щяхме да се оправим.

Село Бистрица е много близо до Дупница, на има-няма 3 км разстояние. Мястото, от което се тръгва по екопътеката към водопада е в края му. Има сравнително голям паркинг с указателни табели, където може да спреш колата си. Предполагам, че начини за стигане до селото има и с автобуси: София-Дупница, Дупница-Бистрица, но това трябва да се провери допълнително.

За екопътеката се тръгва от паркинга, като има няколко разклонения, по които може да се поеме. Има и маркировка, но ние я загубихме по пътя. Общо взето всички пътеки стигат до едно и също място и не смятам, че има голяма вероятност да се загубиш. По пътя си срещнахме нови приятели – две кучета и две котки, които живееха идиличен съвместен живот. По-малкото куче беше най-обичливото и игриво животинче, което съм срещала. Запознахме се и със собственичката им, която беше изключително мила и усмихната. Имахме добър старт на разходката!

Началото на пътеката е по-стръмно и идея по-изморително. Хубаво е да бъдеш с обувки за планина или маратонки с добър грайфер, защото на места има подпочвени води и е доста кално. Стръмната част от пътеката продължава около 20-30 минути, след което се стига до местността “Софраджик”, където има малък дървен заслон, където човек може да си отдъхне. От там се открива невероятна и спираща дъха гледка! Ниско долу се вижда част от водопада, а поглеждайки в дясно може да видиш селото и града от високо.

От там до водопада те очаква около час и половина-два ходене по полегата пътека. Красивите гледки не спират по целия маршрут. Почти през цялото време вървяхме по златен килим от есенни листа, пресичахме поточета, наслаждавахме се на скалисти и гористи пейзажи. Рила е толкова красива есента(и не само!). Има няколко места, от които можеш да си налееш (или както казват в региона “да си наточиш”) хубава, студена вода. Горещо препоръчвам ползването на бутилка за многократна употреба. Ледената рилска вода не може да се сравнява с нищо друго!

Нашата разходка беше от обяд до късния следобед, а времето ни беше слънчево през цялото време. Въпреки това е хубаво да имаш резервна връхна дреха, защото под дебелата сянка на дърветата, температурите са с няколко градуса по-ниски. Около самия водопад, който величествено ромоли и разпръсква фини капчици вода, също е доста прохладно. Водата му пада от високо, цели 35 метра!

Не съм и очаквала, че през ноември ще се насладим на такава пълноводна река и толкова буен водопад. От това, което знам, пролетта е най-подходяща за походи до водопади, просто защото тогава се топят зимните снегове и се очаква, че водата ще бъде много повече, отколкото през останалите сезони. Е, това правило явно не важи тук.

Върнахме се обратно изпълнени със спокойствие и с усмивки до ушите, просто защото имахме нужда от едно такова откъсване от реалността.

Време:

• Пътуването от София до с. Бистрица с автомобил: 1 час и 30 минути;
• Маршрут по екопътеката до водопада и обратно: 3 до 3 часа и 30 минути (зависи от темпото);

Екипировка:

• Маратонки с добър грайфер или обувки за планина (добре е да не пропускат вода);
• Дебела връхна дреха;
• Малка раница, в която да държиш бутилката си, както и нещо за хапване;

Храна:

• По пътя не видяхме никакви ресторанти, а и предвид обстановката в страната решихме, че ще бъде по-добре да си носим храна от вкъщи;

Вече нямам търпение за следващата разходка в природата.