До Боянски водопад през хижа Камен дел

Преди години си мислех, че в планината се ходи само лятото, защото зимата е време за ски. Е, доста глупаво от моя страна. Едни от най-приятните разходки, които съм правила са били късна есен или зимата.

Идеята за изминалия уикенд беше да избягаме от смога в София, защото всеки ноември градът бива застилан с една дебела сива пелена, от която почти не можеш да си поемеш дъх. Единственото спасение е да бягаш далече или да се качваш на високо. Ние си избрахме второто, защото пък и обстановката не предразполага пътуване и отсядане по хотели/къщи за гости.

Първоначалната идея не беше да ходим до Боянския водопад, но предопределения маршрут до хижа Камен дел се оказа прекалено кратък и решихме да отидем и до водопада.

Как се стига до хижа Камен дел и Боянския водопад?

Първият маршрут, тръгва от Златните мостове. До там можеш да стигнеш с автомобил или с градски транспорт (автобус №63, който се движи по маршрута само в почивни дни).

Другият маршрут пък е обратен – от Бояна, през Боянски водопад, през хижа Камен дел до Златните мостове.

Ние избрахме първия маршрут. От Златните мостове тръгнахме в посока хижа Момина скала, а от нея до хижа Камен дел се стига за отрицателно време (30-40 минути) по полегата пътека. В самото начало на маршрута има един кръстопът – на ляво за водопада, на дясно за хижата. Продължихме към хижата, където неочаквано за нас имаше горещ чай и обедно меню. Чаят е безплатен, а ако си носиш собствена чаша можеш да си го занесеш чак до водопада и да си го изпиеш там. Храната не беше лоша, но не знам до колко е окей да хапваш там ако не си горд притежател на COVID антитела. Мястото е доста чисто и поддържано, но все пак не е лошо човек да бъде предпазлив. Пред хижата има дървени маси и пейки, където можеш да си отдъхнеш и да се насладиш на гледката към София (която в нашия случай липсваше, защото смогът я беше изял).

Срещнахме този тъжен господин по пътя си. Беше изключително гальовен. Зарекохме се, че следващият път ще си носим храна за кучета, за да можем да храним такива изоставени животинчета.

От там потеглихме обратно по заобиколната пътека, която сочи към хижа Бор. Пътеката е много хубава, минава през гората, която е смесена, но широколистните дръвчета преобладават. Опитах се да съебра някакви шишарки, но бяха доста влажни, а и не бяха точно такива, каквито исках. Върнахме се там, от където бяхме тръгнали и поехме към Боянския водопад. В нашия случай се спускахме надолу, но ако вървите от квартал Бояна ще трябва да се изкачвате нагоре. Да си призная честно за първи път го видях този водопад, защото никога не съм вярвала, че е толкова красив. Ако не си го виждал, сега е момента. Прекрасно място, което се намира под носа ни (на тези, които живеем в София де). Имаше доста хора, които се наслаждаваха на гледката. Водопадът беше позамръзнал на места, което го правеше още по-красив.

Връщането беше малко по-дълго, защото вместо да се върнем по същия път, решихме да следваме указателните табели. Табелите ни отведоха там, от където бяхме тръгнали (хижа Момина скала), но по възможно най-заобиколния път. Единственото по-трудно място се оказа изкачването от самия водопад, но не е нещо, което да те притесни. Имаше страшно много семейства с малки деца, които вървяха по същия маршрут и нямаха никакви проблеми. По това време на годината има килим от листа, който може да прикрива разни “капани” като дълбоки дупки и корени, на които можеш да се подхлъзнеш, но ако си с обувки с хубав грайфер, няма от какво да се притесняваш.

Време за маршрут 1, който избрахме ние:

  • От София до Златните мостове – С кола: около 20-30 минути, но много зависи в коя част на града живееш (от Младост например, отнема около 35 минути); С автобус: от спирката на Историческия музей до Златните мостове около час и половина (автобус №63 само почивните дни).
  • От Златните мостове (ако си с кола) до хижа Момина скала – 5-10 минути, а ако си пеша – 30-35 минути;
  • От х. Момина скала до х. Камен дел – около 35-45 минути, зависи от темпото;
  • От х.Камен дел до Боянски водопад – може би около час, но отново зависи от темпото и маршрута, който си избереш.

Екипировка:

  • Ако си решил да правиш разходката сега (Ноември-Декември): Дебело зимно яке, шапка, термопанталон и ръкавици;
  • Добри обувки, които не пропускат вода и имат хубав грайфер;
  • Раница, в която да носиш провизиите (вода, резервни чорапи, резервна тениска, ако се изпотиш);

Храна и вода:

  • Сандвичите винаги са супер, но ако не ти се занимава, в хижите все още има топли супи и скара, които обаче ще трябва да си хапнеш навън;
  • По целия маршрут има чешми с ледена планинска вода, което значи, че е безсмислено да мъкнеш купена/филтрирана от града със себе си. Аз имам термо бутилка, която ползвам и за чай, а преди да си отидем задължително я пълня догоре с ледено студена вода, която с блаженство допивам в София.

Надявам се следващата ни разходка да бъде снежна!

Роксана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You May Also Like