Crazy Diamond – Различен поглед върху нещата

Попитах ви в Instagram дали ще ви бъде интересно да споделя малко ресторантьорско мнение относно популярни ресторанти в София и България като цяло. 95% от вас ми отговориха с „ДА“, за което ви благодаря и започвам с първия ми пост по темата.

Живеем във времена, в които вече за хората в големите градове не е трудно да си позволят да излизат по ресторанти не само веднъж ами по няколко пъти в седмицата. Не съм живяла в много градове в България, но забелязвам такава тенденция в София и Пловдив. Появяват се все повече и повече нови и интерсни ресторанти, с различна концепция, меню, интерьор и идеи.

За мен лично е много интересно и приятно да посещавам нови места, да разглеждам менютата, да поръчвам и да опитвам кухнята, да тествам коктейлите и да оглеждам интерьора. Най-важното обаче, което наблюдавам най-вече е ОБСЛУЖВАНЕТО.

През 2010 година започнах да се обучавам в специалност Хотелиерство и ресторантьорство. С голям хъс и ентусиазъм, с много амбиции и надежди. Запознах се с доста хора, работих на доста места докато учех, имах огромното желание да премина всяка възможна позиция, която съществува в ресторантьорството с оглед на това да бъда по-добър управител някой ден. След като завърших заминах за САЩ на едногодишен стаж, отново в сферата на ресторантьорството. Изминах дълъг път от рум сервиза до супервайзерска позиция в ресторанта. Обучаваха ме страшно много хора и ми показаха какво значи истинския Customer Service. След това се завърнах в България и с огромно удоволствие започнах работа в Пловдив в прекрасен семеен ресторант с детски център „Тон Бонбон“ на буквално мечтаната от мен позиция „управител“.

След всичко това, което премина през главата ми разбрах колко трудно е да управляваш ресторант. Как реално се съставя меню и винен лист. Как на практика се формират цените на всички артикули. Как неспирно се мислят нови и нови неща, които да привлекат повече нови клиенти и да запазят вниманието на редовните такива. Всичко изисква много труд, усилия, мисли и неспирен ентусиазъм.

Сега животът ми се движи в малко по-различна посока, отново свързана с обслужването, но в доста по-различна среда. Въпреки че реално в този момент не съм пряко свързана с ресторантьорството, то няма как да се изкорени от моето същество и винаги ще наблюдавам като критик местата, които посещавам.

Днешното място, за което искам да споделя мнение е доста нашумяло, присъстващо в една от най-четените от мен медии Капитал и къде ли още не. Доста блогъри, инстаграмъри и всякакви хора ходиха там, правиха снимки, писаха и ядоха. Имах МНОГО високи очаквания, след всичко това, което видях и прочетох. Канех се да отида там още от откриването, но едва днес успях да се освободя и да отделя една приятна пролетно-лятна вечер за вечеря навън.

Може би се досещате кое е мястото – Crazy Diamond. Интересно име, привлекателно и нестандартно. Открихме го малко трудно поради ремонта на сградата, която се намира на самата улица. Има табели, но някак са подредени не много ориентиращо и без да искаме се натресохме в съседния ресторант, в който ни изгледаха с доста укорителен поглед, след като казахме, че не търсим тях, а друг ресторант. Както и да е, не определям това като проблем и не критикувам факта, че се прави ремонт, просто имахме леко неудобна случка.

Ще изброя нещата, които ми харесаха и тези, които не ми харесаха и защо.

Започвам от нещата, които НЕ ми харесаха и дори малко ме РАЗОЧАРОВАХА.

• Поръчахме си едно предястие/разядка, както искате го наречете, тип Тапас, което следва да бъде сервирано с поне две подложни чинийки. Бяхме двама човека на масата, но за жалост получихме само купата с тапасите, без чинии. Сервитьор не се появи в следващите 15 минути, а ние умирахме от глад и просто ни се наложи да ядем върху салфетки.

• Основните ястия, които поръчахме си бяха доста скъпи за моите разбирания, а аз знам как се образуват цени. Предполагам, че мястото, ня което се намират е скъпо и за това им се налага да избиват по някакъв начин разхода си, но не мисля, че порциите, презентацията и вкуса на ястията отговарят на цената си. Поръчах си най-скъпото основно от менюто, което струваше около 16 лева. Видя ми се изключително интересно, ароматно като идея. За жалост не получих нищо кой знае какво, просто две кюфтенца с малко люти чушки с чесън и магданоз и сос с мента, краствица и кисело мляко. Еми, не струваха 16 лева, съжалявам. Другото основно – пъстърва, отново не кой знае какво като вкус, но поне една идея по-интересно от арабските телешки кюфтенца.

• Другия минус е, че реално не получихме кой знае какво обслужване, въпреки че ресторанта не се пръскаше по шевовете. Не знам дали все още имат недостиг на персонал, поради скорошното отваряне, но определено имаше някакъв проблем.

• Коктейлът, който пих беше вкусен, но не го различих много от обикновения Аперол Шприц, а беше описан доста апетитно.

Нещата, които ХАРЕСАХ.

• Чиниите, чашите и приборите като цяло бяха подбрани много добре, с вкус. Чашата, в която получих коктейла си беше страхотна и различна.

• Интерьорът на къщата/ресторант ми хареса, въпреки че не мога да кажа, че е оригинален, по-скоро такъв стил започна да става комерсиален. Подобен тип заведения са например Made in blue и The little things. В това няма нищо лошо разбира се, много ми беше приятно да обиколя и разгледам всяка стая.

• Градината е тиха и приятна, отделен си от шума и истерията на София, което е чудесно и рядко срещано.

• Музиката беше чудесна! Това е едно от нещата, които са адски важни за един ресторант.

Като нещо неутрално ще спомена, че мястото все още е в процес на изчакване за ПОС терминал, така че ако ходите, имайте пари в брой.

Съжалявам, че ще го кажа, но просто не съм очарована. За мен се създаде една тиха истерия около този ресторант и наистина очаквах повече. Според мен има още на къде да се подобрят презентациите на ястията им и да се наблегне на интересния вкус, който така старателно е описан в менюто. Повече сервитьори, задължително! Повече обръщане на внимание на клиентите и най-вече проявяване на интерес към това дали всичко им е харесало, защото те са хората, които определят качеството и стойността на един ресторант.

Извинете липсата на повече снимкови доказателства, просто имах нужда да изям всичко на масата преди да го снимам, защото наистина умирах от глад!

Това беше от мен за днес,

Очаквайте мнения за още ресторанти съвсем скоро.

Ако тази публикация ти е харесала, ще се радвам да я споделиш с приятели.

Усмихни се,

Роксана