Различната медитация: Водолазно гмуркане

Водолазно гмуркане медитация / Scuba diving

Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие.

Това е първото нещо, с което Уикипедия описва медитацията. В днешно време медитацията започва да набира все по-голяма популярност сред малки и големи. Някои практикуват, защото искат да се преборят със стреса, други защото е част от духовната им практика, а трети.. може би защото е модерно да медитираш. Няма да задълбавам обаче, защото днес ще споделя за моята медитация.

Моята медитация е практика, в която тренирам равномерно дишане, мълчание, съзерцание и баланс. Чрез нея достигам до моменти на пълно щастие, отдалечаване от промените и запознаването с нови, непознати светове.

С какво е по-различна моята медитация? С това, че се практикува под вода. За да я практикуваш, ще ти бъде необходима водолазна екипировка – бутилка със сгъстен въздух, регулатор, който ще ти помага да дишаш, маска, която ще ти помага да виждаш, неопрен, който ще те пази от студа и плавници, които ще те превърнат в едно истинско подводно създание.

Първата публикация  в този блог бе именно с десет причини, които ще те мотивират да започнеш да се гмуркаш. Ако не си го направил до сега, все още имаш време!

2020 беше изпълнена с много препятствия – физически и психически. Бяхме подложени на стрес, домовете ни се изпълниха със страх и тревоги, всеки имаше нужда да се откъсне от тази така натоварваща реалност. Моето бягство за пореден път се оказа морето.

В началото на годината започнах нова работа, която ми донесе много нови емоции, ангажименти, стрес и дни с по 10-12 часа писане, мислене и говорене. През март настъпи първото ни заключване у дома. Като едни съвестни граждани, не излизахме никъде. През юни почина баба ми. През юли се разболях от коронавирус. Беше минала половин година, а аз потъвах някъде там, в дълбините на съзнанието си.

Август дойде спасението.

Защо всички сравняват водолазното гмуркане (scuba diving) с медитацията?

Затвори очи, запуши нос и потопи главата си във ваната. Чуваш ли водните мехурчета? Това е единствения звук, който чува един водолаз, когато се потопи във водата.

Единственото нещо, което усещаш, когато се гмурнеш е нежната прегръдка на водата. Очите ти не могат да се наситят на неземната красота, която те заобикаля. Всичко се случва по-бавно, вълните на повърхността разклащат и водораслите на дъното и изглеждат така, сякаш танцуват някакъв бавен, хипнотизиращ танц. Не забравяй обаче, че от този танц може да те хване морска болест. Аз имам доста “разклатен” вестибуларен апарат и такива поклащания ми действат доста зле. Подобни водораслени танци обаче можеш да видиш само в плитчините. Колкото по-надълбоко се потапяш, толкова по-спокойно и хипнотизиращо става всичко около теб.

В Черно море например, когато се спускаш от бряг на четвърти – пети метър виждаш отраженията на слънцето, което пропуска водата, усещаш поклащането от вълните, наблюдаваш лапините, които си играят между яркозелените водорасли. Слизайки по-надолу, водораслите започват да променят цвета си, може да попаднеш на огромни парчета скала, покрити със стотици черни миди.

След десетия метър (в Черно море), всичко наоколо става малко по-сиво, започваш да срещаш по-различни миди, а на места дъното е покрито с много фин, светъл пясък. В повечето случаи на тази дълбочина се появява термоклин (преминаване от един пласт вода с една температура в друг пласт с тотално различна такава). Водата става доста по-студена, усещаш тръпки по цялото си тяло. През цялото време не чуваш нищо друго освен издишането на водните мехури от регулатора си. Поглеждаш нагоре към повърхността, но не успяваш да я видиш, вече си на прекалено голяма дълбочина.

Ако пък се спускаш от лодка по въже, на още по-големи дълбочини, то тогава преживяването е повече от екстремно. Черно море не може да ни предложи чак такова разнообразие, каквото напимер Червено море, но пък фактът, че след определени метри няма никакъв живот, заради концентрацията на сероводород, го прави изключително страховито и привлекателно.

За получаване на сертификат за напреднал водолаз трябва да имаш поне едно гмуркане на дълбочина до 40 метра. За целта (поне в нашето море), трябва да си наемеш лодка, защото няма как да достигнеш такава дълбочина от брега (поне по южното черноморие). Лодката пуска котва, когато достигне подходящо място и водолазите се спускат по нея до дъното. Всичко трябва да се случва изключително бавно и внимателно, защото има доста грешни ходове, които могат да ти докарат неприятни заболявания и последствия. На всеки метър трябва да изравняваш налягането в ушите си, защото в противен случай ще започнеш да чувстваш ужасна болка. Хващаш носа си и се опитваш да издишаш силно през него. Така метър по-метър, изпукваш уши и наблюдаваш как всичко около теб се променя. До двадесетия метър наоколо има живот – малки медузи, риби, планктон.

След двадесетия метър обаче, потъваш в тъмнината, температурата рязко започва да пада и от 20 градуса по Целзий може да достигне до 6. Колкото по-надолу слизаш, толкова по-сиво и страшно става всичко. Страшно, но в същото време красиво и успокояващо. Стигайки до дъното виждаш само огромни черупки от миди, а дъното сякаш е покрито с плесен, все едно никой никога не е бил там. Оставането на такава дълбочина не може да бъде дълго, оставаш една минута и е време да потегляш нагоре към повърхността. През тази минута започваш да чувстваш леко замайване, понякога дори силно, защото азотът, с който кръвта ти се насища, започва да те опиянява. Всичко там долу изглежда още по-бавно и странно, сякаш си в някакъв сиво-син филм на забавен каданс.

Изкачването нагоре трябва да се случва много по-бавно, отколкото спускането. Тялото ти трябва да бъде в една равнина, а темпото на изкачване трябва да бъде по-бавно от мехурчетата, които издишаш от регулатора. Има доста специфики, които трябва да бъдат изпълнени, за да може всичко да се случи безопасно и без нужда от спешно лечение в барокамера. Излизанията на повърхността са изключително красиви и успокояващи. Наблюдаваш малките мехурчета, които излизат от регулатора ти, чувстваш ги по лицето си, отпуснал си се напълно. Колкото по-нагоре се изкачваш, толкова повече слънчевата светлина започва да прониква през прозрачната вода. Малко по малко температурата започва да се вдига, докато не достигне до началната такава. Излизайки отгоре съжаляваш, че гмуркането е приключило така бързо.

Разказвайки се пренасям отново в дълбините на Черно море и не ми се иска да изплувам отгоре.

Роксана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like