Първи дни с бебето

Вярно, че мина една цяла година, откакто имам бебе, но може би след като са поотминали бушуващите хормони е най-доброто време, в което мога да разкажа личния си опит.

Първи дни с бебето…

Кошмарни? Ужасни? Страховити?

Не, не и не.

Стресиращи, със сигурност, но не и чак толкова страшни.

Изобщо как ми хрумна да пиша за това нещо?

В интерес на истината, когато аз раждах нямах някоя страшно близка приятелка, която можеше да ми разкаже малко повече за промените, които ме очакват, за хормоните, които ще ми разкажат играта и за спокойствието, което трябва да имам. Слушах само за кърменето, самото раждане, как да къпем бебето, какви играчки да му вземем и… нищо за психологическото благоразположение на цялото семейство.

Знам, че в повечето семейства след раждането на бебето в дома пристигат майки и баби, които помагат, с каквото могат. При нас обаче ситуацията не беше такава, защото не искахме да бъде. Искахме да се насладим на първите моменти с бебето като семейство, САМИ. Марина се роди по времето на пандемия, в топла зима, в която върлуваха и други вируси и искахме да я опазим здрава, колкото се може по-дълго.

Успяхме да го направим цяла година!

След изписването ни се прибрахме у дома, аз трудно подвижна след секциото, Стан леко нервен и притеснен, защото за първи път виждаше дъщеря си. Запознанството на кучето с бебето не беше нещо “уау”, въпреки че бяхме прочели и изгледали всичко възможно. Нашето куче просто искаше да игнорира новия член на семейството възможно по-дълго. Започна да забелязва какво се случва едва на втория месец. Та, независимо от това, че ѝ дадохме шапчица, която да подуши, да погледне в коша за кола, Буря искаше да си мисли, че все още е единственото бебе в семейството.

След пристигането ни имахме период на суетене, правене на адаптирано мляко, тичане напред-назад и подобни не чак толкова важни дейности. Малките бебета са доста неподвижни в тази си три-четири дневна “възраст” и плачът им е страшно измъчен и тих. Общо взето ако не знаеш, че в стаята има бебе, трудно можеш да се усетиш веднага. Както споменах и разказах в предходните две статии, имах проблем с кърменето, който изигра много важна роля при психическото ми състояние. Първата вечер не спахме изобщо. Марина се буди няколко пъти, но не това беше проблема. Просто бяхме страшно напрегнати и непрекъснато я проверявахме дали диша и дали всичко е наред. Отделно от това кучето щеше да се побърка от жега и не се сещаше да слезне от леглото на хладния под, което доведе до тежкото му дишане и бълнуване.

Общо взето забавлението беше на шест!

Следващите дни нещата започнаха да се поуспокояват, въпреки че все още нямахме идея какво точно се случва. Майчинският инстинкт не ми дойде ей така от въздуха, не чувствах онова силно чувство на обич към човечето. Напрежението и незнанието какво точно ни очаква от тук насетне си казаха думата и бяха много по-силни от положителните емоции. Фактът, че Марина не искаше да се буди, за да се храни и едва отваряше устенца ме караше да плача буквално всеки път, когато идваше време за хранене. Първите две-три седмици прекарах залепена за помпата за кърма, притеснена и дори ядосана, защото вместо да си гушкам бебето аз се цедях като луда. Потичаха ми сълзи буквално за всичко – от щастие, от тъга, от безсилие. Понякога, когато Марина започваше да плаче, когато и сменях памперса дори не знаех какво да направя и как да я успокоя. Стоях вцепенена и не правех абсолютно нищо, докато в един момент Стан не ми каза:

“АМА ЗАЩО СТОИШ ТАКА?! ТРЯБВА ДА Я УСПОКОИМ!”

Това ми дойде като студен душ, който ме посвести и започнах да подхождам малко по-адекватно към нещата.

Първите седмици са време, в което най-необходимото и важното е да си залепен за бебето си бук-вал-но. И това не е нещо лошо! Това е най-хубавото нещо на земята. Заради многото селфкеър блабла неща, които четях обаче, пропуснах някакви важни моменти, защото бях решила, че ако съм прекалено залепена за бебето си, то ще стана от онези майки, които губят себе си и мислят само за децата си. Това са ПЪЛНИ глупости. Няколко месеца неотлъчно стоене до бебето ви, няма да размие самоличността ви, нито да ви направи зависими, нито ще ви накара да се загубите. Разбира се, че никой не казва да не си давате пауза, да не отделяте моменти за себе си, за горещ душ, маска за лице, кратка разходка в прохладната вечер. Правете си билков чай, четете книга, докато кърмите, слушайте музика, правете йога ако тялото ви е окей и го позволява, но недейте да мислите, че прекалената близост е нещо лошо. Напротив. Заради някакви мои си разбирания и опасения успях почти да си проваля кърменето, защото не бях вникнала добре в нещата, които четях.

Освен това се оказа и че изобщо не сме се подготвили с необходимите неща за животът с бебе и благодарение на това, че живеехме в близост до аптеки и магазини можехме да си набавяме всичко на момента.

Какво можеше да бъде по-добре и какво бих посъветвала бъдещите майки и родители:

• Списък. Не пренебрегвайте списъците, четете, пишете и помислете кои биха били най-необходимите неща за животът ви с бебе. Помислете за всякакви непредвидени ситуации. Непредвидена ситуация е проблем с кърменето например. Попитайте близки и приятели да ви дадат уреди и пособия, които вече не използват за техните бебета и деца. В следващата публикация ще се опитам да подбера най-важните неща, които смятам, че са ми били необходими през първите седмици и месеци с бебе.
• Допълнителни протектори за спалнята. Гадничко, но факт, възможно е да се потите като луди през първите месеци след раждането. Това е нещо много важно, което никъде не бях чула и не бях прочела.
• По-спокойно! Бебето ще бъде добре, няма да остане гладно, независимо от премеждията, през които може да премине една майка.
• Близост. Близостта е най-важната. Най! За кърменето, за връзката помежду ви, за всичко. Гушкане и само гушкане. Това време няма да се върне никога повече и точно това бебе няма да бъде никога повече на няколко дни, седмици, месеца.
• Обмисляне и четене с разбиране. Оказа се, че в болницата, в която родих съм имала право на 2 безплатни прегледа при педиатър след изписването в рамките на един месец. От стрес и паника дори не бях разбрала, нито бях прочела подробно епикризите на двете ни. Това е огромна грешка от моя страна и можех да си спестя безброй много главоболия.
• Педиатър. Особено за София, положението с педиатрите е скан-дал-но. Уж бяхме намерили, уж бяхме говорили, накрая се оказа, че са в отпуска дълго време около празниците и няма да могат да направят домашното посещение на време. Поговорете с педиатъра, който сте избрали, разменете си телефонните номера, попитайте го кога си планира отпуската, за да не ви се наложи да платите 180 лева за домашно посещение и пет приказки от 1 ДКК. Хубаво е поне, че има тази възможност, но не всеки може да си позволи да отдели тази сума пари в такъв момент от живота си. Изобщо темата с педиатрите е много обширна и сложна, но вярвам, че с четене и търсене всеки би могъл да се ориентира и да намери най-добрия за своето дете.

Последно нещо, е нещото, което при нас се получи от раз, но има двойки, които трудно успяват да намерят общ език – комуникацията.

Говорете си много преди да се появи малкият човек. Обсъдете различни сценарии, които биха могли да се случат. Поговорете си за това, че ако родите секцио по някаква причина, след това няма да можете да вдигате тежко и ще имате нужда от по-голяма помощ. Поговорете си за кърменето, за къпането, за това кой ще готви първите седмици, кой и кога ще чисти. Направете си някакъв график и се синхронизирайте добре. Най-хубавото нещо е, когато всичко е ясно и никой няма някакви нереалистични очаквания. Обяснете на мъжете си, че вероятно хормоните ви ще бушуват зверски и е възможно да бъдете много раздразнителни, тъжни, дори леко неадекватни и плачещи. Всичко това ще ви спести бъдещи главоболия и ще минимизира риска от допълнителен стрес и проблеми.

Ако очаквате бебе, то ви пожелавам едно леко и вълшебно раждане.

Ако пък просто сте решили да прочетете тази статия от любопитство се надявам да ви е била интересна.

Тук може да прочетеш за опитът ми с кърменето.

Тук за бременността ми.

Нещо, което може да бъде полезно за бъдещи и настоящи родители.