До Малко Търново и обратно

Old house MT

Най-накрая стигнахме до Черноморието!

Миналата година нямахме този късмет, защото колата ни не беше особено сигурен начин за превозване, а и бях бременна, което доусложни нещата. Тази година обаче планирахме всичко рано, подготвихме колата и нещата се получиха така, както бяха планирани.

С бебе и куче на море е мисия изпълнена!

Е, нека да не бързам със заключенията, защото все още има как нещо да се обърка…

Единственото нещо, което не може да предвиди човек през юни обаче е времето. Когато гледахме прогнозата, останахме с впечатлението, че времето ще бъде слънчево през целия ни двуседмичен престой. Да обаче, пристигайки, всичко се промени. Първите дни бяха слънчеви и подходящи за плаж, но следващата цяла седмица дъждът беше най-добрият ни приятел. От една страна не ни беше неприятно, но от друга ни се ходеше  на плаж, а това нямаше как да се случи, особено водейки бебе и куче с нас.

Първите дъждовни дни прекарахме в по-кратки разходки около Синеморец, докато не ни хрумна идеята да отидем до Малко Търново, което е на около час и половина време от мястото, на което се намираме. Не беше място, което сме посещавали, а знам, че има интересна история и архитектура. Естествено не погледнах дали и там ще вали, но още по пътя видяхме, че дъждът няма да ни се размине в никакъв случай.

До Малко Търново има два пътя, по които може да се стигне. Единият тръгва от Царево, а другият от Приморско (или Бургас, ако тръгвате от там).

Избрахме по-краткия маршрут, който за нас беше през Царево, тъй като тръгвахме от Синеморец. Хем съжалявам, че го направихме, хем не съвсем. Пътят определено не е ремонтиран отдавна (поне голяма част от него). Има и хубави отсечки, които са с нов асфалт, но по-голямата част е с много завои и дупки. Пътят минава през Странджа и има участъци, в които буквално се чувстваш като част от американски филм на ужасите. На места беше доста студено, прозорците на колата се запотяваха, на места имаше мъгла, заради изпаренията на влагата след дъжда. Странджа е вълшебна в този участък и си заслужава да се мине от там поне веднъж, независимо от немалките шансове да си изпочупите колата.

На влизане в града ни заваля още по-страшен порой. Паркирахме близо до Историческия музей и започнахме да чакаме да понамалее, за да можем да се разходим и да разгледаме наоколо. Знаехме, че нямаме шансове да влезнем в музея с куче, а не ни се искаше да се редуваме и да се чакаме, защото времето беше адски непредвидимо. Успяхме да обиколим центъра и да се насладим на прекрасната архитектура. Има много запазени къщи, част от които са реставрирани. Нещото, което ни направи впечатление е, че за съжаление, както навсякъде, имаше и доста изоставени постройки, които някога са били поддържани и красиви. На почти всеки двор имаше табелки

“Образцов и ‘х и г и е н и ч е н’ дом”,

Obraztsov I higienichen dom

а на една жилищна кооперация видяхме табелка, която не успях да снимам заради пороя:

“Чистотата е здраве, а здравето е щастие.”

Като всеки турист, който е изминал определено разстояние от един до друг град, искахме да посетим тоалетната, но не успяхме да намерим обществена такава. Заведенията и изобщо всички места за хранене, работеха до 14 часа. В две от тях нямаше тоалетни, а в едно от тях ни насочиха към читалището, което също беше затворено. За съжаление не успяхме нито да отидем до тоалетна, нито да хапнем някъде.

Разходката ни също беше доста кратка, защото на няколко пъти дъждът ту се засилваше, ту спираше. За малко щяхме да направим посещение на някакво лечебно заведение, което ни се видя като ресторант, но наближавайки го разбрахме, че сме в грешка.

Malko Tarnovo House

В централната част на града има чешма, чиято вода идва директно от извора. До колкото разбрахме от информационните табели в града има два извора: Големият и малкият врис.

Също така имат прекрасна църква, която също беше затворена, но пък успяхме да я разгледаме отвън. Освен православна църква, в Малко Търново има и католическа  църква.

Искаше ни се да посетим и тракийската гробница, но за съжаление времето не ни позволи. Гробницата се намира на около 5 км от града и със сигурност е място, което ще посетим следващия път.

В крайна сметка със Стан определихме тази мини-екскурзия като един тотален ФЕЙЛ, но винаги може да бъде и по-зле. Следващият път ще се постараем да посетим района в по-хубаво време, което да ни даде възможността да се разходим и из самата Странджа.

 

Прочети още:

Сайтът на Малко Търново.

Още статии за пътувания.

Роксана

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like