Такава поредица се каня да направя буквално от години, но все се оправдавам с липсата на време. Е, давам си сметка, че размотавайки се постоянно си правя мечешка услуга. Започвам!
Първата стая, за която ще разкажа е детската стая, защото тя може би е и любимата ми. За да придобие малко повече контекст всичко, което разказвам може би ще бъде от полза да изгледате някои от последните ми видеа в YouTube, в които разказвам как си купихме нов апартамент в София, а след това как го продадохме и се озовахме на квартира в Пловдив. Видеата можете да намерите ето тук.
Детската стая беше една от най-вълнуващите за обзавеждане стаи. Нямах търпение да се пренесем в новата квартира, за да може Марина най-накрая да има собствено пространство, в което да може да играе и изобщо да прави, каквото си поиска. Апартаментът, в който се нанесохме е необзаведен, това беше едно от условията ни, когато търсихме мястото си в Пловдив. Основните причини да търсим такова жилище бяха – рисковете, които представляваме ние с куче + бебе за мебелите на хазяите, както и това, че предпочитаме сами да избираме цветове, материали и тн за обзавеждането си. Имахме огромен късмет намирайки този апартамент, защото освен необзаведен е направен много добре – изчистен, в неутрални цветове. Колкото по-семпло е едно място, толкова повече възможности дава за развихряне.
Исках детската стая и обзавеждането да имат някаква тема, затова се спряхме на “Облаци и дъги”. Видя ни се най-приятно от към цветова гама, детско и не прекалено ярко и натрапчиво. Из интернет пространството има страшно много възможности за избиране на килими, табуретки, възглавнички и играчки на тази тема, но нашата идея беше да не прекаляваме и да се поберем в не много голям бюджет.
Някои неща донесохме от София като леглото например. То е бебешка кошара от Икеа, която би следвало да става за деца до 4 годишна възраст. Не ми се вярва Марина да иска да спи в бебешкото си легло до толкова късно, но според производителя това е окей.
Останалите мебели закупихме отново от Икеа, тъй като прерових целия интернет и не намерих нищо толкова приятно на външен вид и същевременно бюджетно.
Скринът беше специално избран, заради възможността да бъде преобразен. Избрахме да го боядисаме в цветовете на дъгата с тебеширена боя, а дръжките сменихме с облачета.
Гардеробът до последно щеше да бъде пребоядисан от бял в цветен, но се отказахме в последния момент, защото преценихме, че ще бъде по-семпло ако го оставим така. Все пак подменихме и неговите дръжки, за да може да изглеждат като комплект със скрина.
Добавихме и секция с кутии, която е супер за съхранение на играчки, за подреждане на книжки и други. Марина вече дърпа големите пластмасови кутии сама и си вади, каквото ѝ харесва.
Много ми се искаше да взема някакво меко кресло, на което да можем да седим със Стан, когато приспиваме Марина, но всичко ми се видя твърде скъпо или нефункционално. В крайна сметка се спряхме на огромен барбарон-възглавница с кадифена дамаска. Може би в бъдеще ще го напълним със силиконов пух, защото прословутите топчета вътре шумят страшно много при всяко помръдване.
Като допълнително място за съхранение имаме една голяма прозрачна кутия, в която прибираме играчки, книжки и други неща, които не се ползват на момента.
До леглото на Марина сме поставили един сгъваем стол, който в крайна сметка използваме, когато я приспиваме вечер. Шумният барбарон не беше най-гениалната идея на света!
За повече подробности може да изгледате видеото към тази статия.