Бременността ми: Истинско приключение с щипка тревожност

Бременност

Въпреки обстановката в момента и фактът, че всичко ми се струва крайно безсмислено реших, че може би ще е добре ако разкажа мако повече за това приключение, наречено бременност. В частност за тревожността си през този период.

Отне ми време да се събера, да премисля дали ще бъде полезно изобщо за някого, защото все пак всички сме различни и подобен тип преживявания са строго индивидуални. В крайна сметка ми се струва, че дори и да помогна само на една жена, това ще бъде напълно достатъчно. “Помогна” силно казано. Просто е хубаво понякога да знаеш, че нещото, което ти се случва вече се е случвало и на друг.

И че всичко ще бъде наред…

Как започна всичко.

В днешно време, поне в моя балон, бременността е нещо планирано. Правиш си разчет на финансите, на това, с което разполагаш, говориш с половинката си и си казвате “ето, сега е моментът”. При нас този момент дойде малко преди да навършим 30, което в моите очи беше дори малко рано, нищо че, когато бях дете смятах, че на 25 ще съм се омъжила и ще имам дете. В интерес на истината аз бях човекът, който малко се дърпаше, просто защото все не се чувствах готова да бъда родител. Свръхамбициозна съм и ми се иска да мога да дам най-добрия пример на детето си, а някак не се чувствам като човек, който е постигнал достатъчно. В крайна сметка си казах, че никога няма да бъда готова и винаги ще искам повече от живота. Още една случка ме накара здравата да се изплаша и да взема окончателното решение, че наистина е време. Така, опитите ни започнаха като честно казано не продължиха прекалено дълго. Имахме късмета всичко да се случи сравнително бързо, даже по-бързо от планираното.

Разбрах, че съм бременна в началото на месец май 2021 година.

Още преди да съм си направила теста знаех, че ще бъде положителен. Не съм правила парти-изненада на Стан, защото ме чакаше в другата стая и беше подготвен, че това може би ще означава, че скоро ще бъдем родители.

Честно казано не знаех как да реагирам, когато видях двете чертички. Изпитвах огромна радост и същевременно притеснение, защото не знаех дали всичко ще бъде наред. Сблъсквала съм се с толкова неприятности в живота си, че буквално през цялата бременност треперех и не знаех дали накрая ще имаме едно здраво бебе.

Първи триместър.

През първия триместър на бременността имах доста от неприятните симтоми, които имат повечето бременни. Повръщане, отпадналост, болезнени гърди, промени в настроенията. Имах късмета да работя от вкъщи, защото в противен случай щеше да ми се наложи да бъда в болничен, защото едва се вдигах от леглото.

За нещастие на тревожността ми, на един от първите прегледи се оказа, че имам отлепяне на плодния сак, което на малко по-късен етап доведе до кървене, което буквално ме изкара извън равновесие.

За момент реших, че получавам спонтанен аборт и светът ми се преобърна, независимо от това, че си казвах, че каквото и да се случи, няма да позволя да ми повлияе психически.

Веднага отидох до болницата, за да видим дали всичко е наред. Чувайки сърцето на миниатюрното бебе, всичко си дойде на мястото.

След тази случка имах забрана да спортувам, да вдигам тежко и да се пренатоварвам. Това може би беше нещото, което ме пречупи. До тогава бях свикнала да правя йога почти ежедневно, да се разхождам на големи разстояния, да си вдигам тежките неща и да не се съобразявам буквално с нищо. Чувствах се като в затвор в тялото си.

Започнах да имам доста неприятни болки и да не мога да седя дълго време на едно място. Ежедневието ми преминаваше от дивана, на стола, на дивана, на леглото, в работа и срещи. Имах нужда от малко природа и трева вместо бетон под краката си.

Така взехме решението да отидем в Самоков за около месец. Това беше и най-доброто решение, защото престоят ми там, ходенето боса на двора и препичането на слънце, лежейки на тревата в обедната почивка ми се отразиха чудесно. Въпреки това обаче много исках да мога да се движа така, както преди да забременея.

Втори триместър.

Болките ми понамаляха, но не спираха и вместо да имам страхотен втори триместър, какъвто уж трябваше да бъде, аз продължавах да внимавам как ходя, къде сядам и колко време стоя в една поза. Следящият ме лекар ме съветваше да продължавам с покоя, а това ме побъркваше все повече и повече.

Единственото време, в което не усещах някакво опъване и болка беше, когато шофирах. Така и прекарвах повечето време, в шофиране. Ходехме някъде, когато имахме време и аз шофирах, за да мога да се чувствам малко по-добре.

През този втори триместър отново ми се наложи да ходя по спешност до болницата заради доста силна болка. Самият факт, че на амбулаторния лист пише “заплаха от аборт” ме караше да изтръпвам. В крайна сметка всичко беше наред, но стоенето на едно място продължаваше да ми тежи.

Трети триместър.

Така дойде и третият триместър, в който вече имах корем, който пречеше на адекватното ми движение. Въпреки него обаче, малко на своя глава, реших да започна да правя йога и упражнения за гърба, защото започнах да имам много силни болки, които не виждах по какъв друг начин мога да премахна.

Радвам се, че го направих и честно казано малко съжалявам, че не правех йога през цялата си бременност. Като с вълшебна пръчица след няколко леки практики се почувствах в пъти по-добре. Болките в кръста и гърба ми нямаляха, а аз се чувствах все по-заредена и по-заредена.

С напредване на времето всичко ми ставаше все по-трудно. Обръщането през нощта ми костваше огромни усилия и пукане във всички стави, а разходките се случваха с все по-бавно темпо. В крайна сметка не спрях да правя упражненията за кръст и гръб до край, защото си припомних, че движението в разумни рамки е здраве.

Финал.

Прочетох десетки материали за движението по време на бременност и в интерес на истината виждах хора, които дори тренират с тежести и се чувстват страхотно. Осъзнах, че от прекаления страх нещо да не би да се случи, съм стояла прекалено дълго време обездвижена. Бременността ми дори не се е водила “рискова”, защото не съм имала някакви други заболявания, които да ме поставят в тази категория.

Плодният сак се беше закрепил в първи триместър след прием на хормони, а болките са били от вътрешното разтягане, не от силни контракции. За жалост това ми стана ясно чак, когато трябваше да раждам и не бях получила нито една контракция през цялата си бременност.

Никога не съм очаквала, че една такава хубава новина, че очаквам бебе, може да ме докара до състояние, в което да изпитвам страх от движението и от себе си буквално. Навързах всичко след раждането обаче. Всичко в разумни количесвтва е приемливо и дори желателно.

Най-желателното обаче е, ако не се чувстваш добре психически да потърсиш помощ и да говориш. Тревожността се оказа враг номер едно по време на моята бременност.

 

Още статии от същия раздел може да намериш тук.

Роксана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like