Рамен. Къде? Любимо място.

Ramen/Рамен

До преди 5 години не се интересувах особено от азиатска кухня. Може би защото в града, в който живеех най-разпространеното азиатско беше китайското. Нямах представа какво е рамен, а суши ядях само в Хепи. Доста повече знаех за европейската кухня, защото беше част и от обучението ми, а и пътуванията ми се ограничаваха до големи европейски градове.

След 2015 започнах да опознавам света на кулинарията, защото започнах да пътувам извън границите на Европа. Запознах се с виетнамска, японска, тайландска кухня. Започнах да следя повече чуждестранни кулинарни блогъри. В САЩ за първи път се докоснах до прословутата виетнамска супа Phở (Фъ) и до така популярния в момента японски Ramen (Рамен).  За съжаление все още не съм посещавала нито Виетнам, нито Япония, но със сигурност са част от мечтаните за мен дестинации.

За щастие на всички ни в София има хора, които идват от всички краища на света. Някои от тях са се настанили в България трайно и това е чудесно, защото благодарение на тях можем да се докоснем до традиционната кухня на държавите, от които идват. Другото нещо е, че вече все повече и повече хора могат да си позволят и да обикалят света, да събират рецепти, да експериментират и да носят познанието в родината си. Това е един от плюсовете на София – разнообразието от култури, вкусове и хора.

А сега за любимия ми Рамен. Все повече заведения за хранене предлагат тази интересна супа, но аз имам едно определено място, на което ходя, когато искам да хапна от нея. Открих ресторанта случайно, докато търсех къде можем да хапнем нещо интересно.

Мястото се казва Umamido и не е ново, но тъй като половината ресторанти за японска кухня са с подобни имена, малко се губи в тълпата.

Локацията

Намира се на Стефан Караджа 12Б. Локацията е супер – хем в центъра, хем е супер спокойно и приятно. Има както места за сядане, така и нещо като градина за по-топлите дни и вечери.

Менюто

Менюто е адекватно, не е прекалено голямо и няма нелепи снимки. Графичното оформление на самия лист е страхотно, а самото подреждане на ястията подходящо и не те обърква докато го преглеждаш.

Има седем вида предястия и осем вида рамен. Има вегетариански опции, както и такива за месоядни. Напитките са окей, предлагат саке, бира и вино (от алкохолните). Ние сме опитвали и бирата, и виното и смятаме, че качеството им е супер.

Вкусът

Тъй като посещаваме заведението отдавна сме опитвали от всичко. Гьозата е чудесна, както вегетарианската, така и месната. Кимчито е чудно, но и двата вида Pork bun са жестоки. Обожавам тези меки оризови питки приготвени на пара.

Рамен!

Рамен/Ramen

Той е божествен. От наситения си бульон, до всяка една от съставките си. Месото винаги е приготвено точно така, както трябва – буквално се разпада в устата ти. Всеки един вид рамен е с характер и се отличава от останалите в менюто. Моят любим е Kara Miso Ramen, защото обожавам пикантно. Всеки път обаче гледам да хапвам различен и да се наслаждавам на вкусовете и ароматите му.

Обслужване

Няма да излъжа ако кажа, че обслужването е перфектно. До сега не сме имали проблеми, а ходим доста често. Персоналът винаги е любезен и информиран. Всичко пристига бързо, а качеството винаги е на ниво.

Минуси

Като минус определям това, че плащането се извършва само в брой. Добре разбирам защо това е така, но за човек, който никога няма пари в брой, това си е истинско мъчение.

Допълнителна информация

Ресторантът не предлага доставки, защото според собственика, качеството на предлаганите от тях ястия не би било същото, както на място. В ресторанта може да срещнете доста чужденци, често японци, което на мен лично ми говори, че раменът би следвало да има автентичен вкус.

Надявам се да съм била полезна.

Още ревюта на ресторанти ще намериш тук.

Facebook страница на ресторанта: тук.

До скоро!

Роксана

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You May Also Like
ahtopol
Прочети повече...

Синеморец: Къде да хапваме?

Поради стотици неприятни случки и коремни проблеми, имам огромен страх от ресторантите по българското черноморие. Всеки път, когато…
Прочети повече...