Roxana Z.Хей-хей,
Явно съм се засилила стабилно в посока ХРАНА, но да, похапвам си доста напоследък, а и гледам да не пропускам нито едно събитие. Предполагам си чувал за FOMO (Fear of missing out), а ако не, това буквално означава: “страх да не изпуснеш нещо”.
Е, аз имам този “съвременен” страх да не изпусна някое събитие, което е имало шанс да бъде страхотно и интересно.
Та, водена от тези свои страхове, аз трескаво преглеждам всички Facebook страници със събития, Instagram, а понякога дори търся в Google. Последно попаднах на ето този сайт, в който можеш да намериш информация за всякакви фестивали и празници в България. Имам си няколко феста, за които просто знам, че се състоят всяка година и очаквам с нетърпение да разбера кои са новите дати. Такива фестивали са Капана Фест в Пловдив, Квартал в София, strEAT fest на Женския пазар, Fish fest на пазар Ситняково.
Днес ще говоря малко за последните два, а именно – SteEAT & Fish fest.
Заслужава ли си посещението им?
Първият под прицел ще бъде strEAT fest-a, защото се състои една идея по-рано през годината. Този фестивал се позиционира на женския пазар, в затворена и обградена с мрежи част, в която пропускат само, след като си си купил билет-гривна. Има различни варианти – можеш да си купиш билет само за теб (струва 5 лева), за цялото семейство, за един или два дни. Фестивалът обикновено протича в рамките на два дни и предлага различни т.нар. “улични” (street) храни. Аз много обичам да ходя там, защото мястото е просторно и обикновено има интересни неша, с които човек не се храни всеки ден (например охлюви).
Заведенията, които предлагат улична храна са разнообразни, като всяка година има по някое ново и различно такова. Има мексиканска, френска, италианска, вегетарианска и веган кухня.
Тази година тествах веджи бургера на Космос, който беше доста вкусен, но не се впечатлих кой знае колко. До сега не съм оставала очарована от бургери, в които няма месо. Това обаче не е, защото съм любител на месото (точно обратното), но вегетарианските избори винаги стават прекалено сухи, тъй като за самото кюфте обикновено се използват боб/леща/нахут, които съвсем не ми се връзват със стабилното количество хляб, което обгръща всичко.
Цената на бургера беше около 14-15 лева (по спомен).
Картофките с трюфелова майонеза от L’Instant определено бяха страхотни, но аз обожавам и майонеза и трюфел, така че почти нямаше шанс да не ми харесат. Охлювите също бяха оценени подобаващо, те нямат грешка почти никога. За разлика от тях обаче, брюлето им не беше никакво брюле. Имаше много пухкава и различна консистенция (нещо като бита сметана). Проблемът идваше от там, че го сервираха със сифон, който заради налягането скапваше цялостната визия на десерта. Освен това се сервираше в обикновени пластмасови чаши, което си е сериозен минус.
Цена на картофките – 5 лева
Цена на брюлето – 5 лева
Цена на охлювите – Отново около 5 лева (3 охлюва в порция)
Нека да поговорим малко за ребрата обаче. Ребра, моят истински кошмар. Никога не съм обичала да ги ям от дете, може би защото винаги са били твърде мазни за моя вкус. Стан обаче ги обожава и още докато обикаляхме, за да си набележим кой какво ще яде, той фиксира в далечината Holy Smokes BBQ. Общо взето тях нямаше как да не ги забележи човек, защото димът от барбекюто им беше навсякъде. Стан искаше да опита от ребрата им и чака почти час, защото тепървя щяха да ги приготвят. Най-накрая малко тъжен и умрял от глад, с разочарован поглед си донесе порцията на малката ни маса. Порцията му беше миниатюрна за парите, които беше платил (18 лева). “Ребрата” бяха 3 кокалчета с малко сос отгоре и пържени картофи. Голямо разочарование.
В интерес на истината предходната година мястото беше доста по-пълно и имаше една идея по-интересни неща за хапване. Освен уличната храна, във фестивала бяха взели участие и доста български производители на фъстъчено масло, вино, пастети и други интересни и вкусни храни и напитки. Привечер на пазара имаше живо изпълнение и парти музика. Забавленията обаче (разбираемо) приключваха в 22 часа.
Вторият фест, който е на същите организатори е Fish fest-a, който приключи тази неделя. Със същата продължителност и цена на входа, но с различна локация (пазар Ситняково). Целта на този фестивал е да ни запознае с различни български производители, майстор-готвачи и разнообразието от рибни деликатеси, които има по нашето черноморие (и не само). Идеята отново е улична храна, но свързана с рибата (което изключва охлювите по бургундски, но все пак те отново бяха там).
На фестивалът присъстваха почти същите ресторанти, както и на strEAT fest-a, което мааааалко ме разочарова. Атмосферата, както и при другото събитие беше доста, приятна и лежерна, а вечерта имаше жива музика и парти настроение.
Има няколко неща, които ми направиха впечатление обаче:
Този път, виното беше адски скъпо. В чашите се наливаше като за дегустация, а цените бяха като за една 200 мл чаша.
Нямаше много места, от които можеш да си избереш нещо за хапване, а порциите бяха в гурме размери.
Не съм фен на преяждането, но и 3 гьози в порция определено не биха ме нахранили.
Какво опитахме?
Опитахме от сьомгата и черноморските миди na Chefs Club Smolyan. Бяха доста вкусни, а цените нещо от сорта на 8 лева за мидите, 12 лева за сьомгата, но не се ангажирам с точност, защото беше такава лудница, че единственото, което успях да направя е да протегна ръка и да платя безконтактно.
Друго нещо, което хапнахме бяха стридите на Hamaci-ni. Цената им беше същата, както и в ресторанта – 7 лева на стрида. Страхотни бяха, сякаш морето се топи по небцето ти. Освен там, имаше стриди и на други места, но ние избрахме да си вземем от тези. Гьози със скарида от същото място, на същата цена. Бяха доста вкусни, но според Стан и доста солени. Ако не знаеш какво е гьоза (така, както и аз не бях чувала за този деликатес) можеш да провериш в менюто на ресторанта ето тук.
Пихме бира с домат от Айляк, която нямаше вкус на домат, но имаше много фин, киселинен отенък, който почти не се усеща. Бирите бяха по 5 лева, за разлика от вината, които ни разказаха играта. (такова възмущение кипна в мен, че започнах да правя рими).
Нашето фестивално бъди Петя (и не само фестивално), си взе паламуд на скара, който на мен не ми хареса, но това е така, защото паламудът ми идва твърде миризлив. Късното ми осъзнаване, че не харесвам тази риба обаче, дойде чак след като си взехме 5 бурканчета с маринован паламуд от Черноморски улов. Мисля, че след тази покупка Стан ще яде предимно маринована риба до Коледа.
Десертът, който аз си избрах беше малък тарт с лимонов крем от Bageti bakery, който беше много, много вкусен. Това беше и мястото с най-адекватни цени, което предлагаше разнообразие от сладки и солени печива.
От mastercard спечелихме тестване на мини-менюто на шеф Токев, което включваше френска селска рибена супа с чеснов чипс, брускета и рибено севиче. Супата беше страхотна, с удоволствие бих хапнала и цяла порция!
Бих ли отишла пак?
Вероятно да, защото харесвам подобни събития и самата атмосфера. Смятам обаче, че цените са доста високи, защото все пак това е улична храна, която се яде на крак, всичко е на самообслужване, а приборите и чиниите са от пластмаса/дърво/картон.
Снимки и илюстрации:
Картите на фестивалите: от официалната страница на Бакхус;
Всички останали илюстрации и снимки са собственост на Doyousparkle.
Roxana Z.
