Roxana Z.В последно време темата около устойчивия начин на живот (sustainable living) стана толкова популярна, че чак понякога започвам да се дразня. Всеки яхва вълната на минимализма, на устойчивото и в стремежа си да бъде интересен говори или врели-некипели или пък прави ежедневни ревюта на уж устойчиви продукти и артикули. Това съвсем не ми е устойчиво, но все пак бизнесите трябва да живеят.
Стартирам тази рубрика за устойчивия начин на живот, защото ми се иска да разкажа малко повече са своите разбирания и да дам разни примери, които според мен са наистина устойчиви. Използвам английското словосъчетание, защото сме свикнали да го използваме постоянно, а и все пак имам ограничение в символите за заглавие на статиите си.
Нека да започна от там какво всъщност е устойчивост (sustainability)?
“Свойство на дадена система да запазва основните си характеристики при относително малка промяна на даден параметър.”
Това е една от най-разпространените дефиниции, която всеки може да интерпретира по различен начин. Моето разбиране за устойчивост е:
намаляване на прекомерното консуматорство, ограничаване на безразборното използване на всякакъв тип продукти (хранителни, козметика, битови, че дори и строителни).
Защо казвам, че нещата са се поизкривили малко в последно време?
Според мен лично на пазара се появяват нови и нови продукти, които твърдят, че са устоийчиви, но в повечето случаи това или не е така, или има някакво значително разминаване в моите и техните виждания. В крайна сметка всяка една компания цели да продава собствената си стока, а играейки го “sustainable” получава още по-голямо удобрение и това е една чудесна реклама. За това нещо дори си има термин, който мисля, че няма конкретен превод на български “greenwashing”. Определени компании се представят за “зелени”, “еко”, “устойчиви”, а всъщност прикриват доста истини свързани с производството си, работната ръка, която използват, както и материалите.
За да не ставам прекалено досадна с тази теория ще продължа и със същината на темата за която говоря, а именно как аз се “справям” с това нещо и какви дрехи избирам да нося.
Първото нещо, от което се ограничавам е пазаруването в магазини за бърза мода.
Това са марки като HM, ZARA (и изобщо всичко под бранда на Inditex), Mango, New Yorker, Terranova, Sinsay, LC Waikiki, а дори и по-скъпи марки които не се определят като fast fashion: Tom Tailor, Tommy Hilfiger, Guess и още много други.
Защо?
Едно от основните неща, които винаги са имали много важно значение за мен: качеството на материите и изработката. Всички изброени по-горе са марки, които създават нови артикули абсолютно всеки сезон, че дори и по няколко пъти в сезона.
Материите, от които се изработват дрехите са евтини и некачествени, кройките понякога нелепи, а шевовете се разшиват след поредното носене. Една такава дреха рядко издържа повече от един сезон, което реално е и идеята на тези компании – да купуваме повече и повече. От там идва и проблемът със замърсяването на околната среда и водите.
Другото нещо е, че моделите дрехи, които преобладават са “тренди”, а не оставащи във времето. Днес си харесваш шантаво космато яке в ярък цвят, но утре то вече не е на мода и спираш да го носиш.
Следващото изключително важно нещо е самото производство, работните условия и заплатите, които се изплащат на работниците в подобни компании. Всички предполагам сме чували поне по веднъж за случаят с фабриката за дрехи в Индия от 13 май 2013 година. Сградата рухва над главите на работниците и този инцидент завършва с 1 134 убити и приблизително 2 500 ранени. Всичко това от безхаберие и от лошите условия на труд, при които са били принудени да работят служителите.
Disclaimer:
Притежавам дрехи от тези марки, не съм съвсем “чиста”. Имам такива, които са издържали във времето и са се оказали със супер качество, но това е по-скоро рядкост, от колкото нещо често срещано.
Моето решение е да купувам по-малко, а когато го правя е да се съобразявам с това, което вече имам в гардероба си. Нямам “капсулен” гардероб, въпреки че на практика имам, но не го наричам така. Всеки път, когато реша, че имам нужда от нещо се питам “Наистина ли ми трябва?”, изчаквам някакво време преди да го поръчам и ако желанието е отминало след няколко дни/седмица се отказвам. При мен поне работи.
Приложенията, които ми помагат в начинанието да пазарувам по-осъзнато са:
Cladwell – Това е приложение, в което можеш да добавиш всички дрехи от гардероба си и преди да си купиш нещо да поглеждаш дали ще се впише в концепцията ти.
Good on You – Това е приложение, в което можеш да проверяваш различни марки и колко устойчиви всъщност са. Има си рейтингова система, по която се оценяват. За съжаление има доста марки, които са актуални на българския пазар, но не присъстват там. Това, което аз правя в такива ситуаици е да си направя кратко проучване онлайн и да преценя сама за себе си дали дадената марка покрива моите критерии за sustainability.
Няколко съвета (ако мога така да ги нарека), по които аз сама се водя и пазарувам.
- Избирам български марки, за които знам, че произвеждат в България и използват качествени материи (като органичен памук например, истинска вълна или рециклирани платове). Има много такива марки на пазара, стига да си направиш проучването. Аз надали ще мога да изброя всички, но ще дам за пример дрехите на Yvailo, които също така са и веган. В София има много базари на български творци, на които можеш да се срещнеш лично с хората, които създават красиви дрехи и аксесоари и да ги разпиташ за всичко свързано с бизнеса им.
- Ограничавам се в пазаруването. Да имам повече от 2 палта за зимата е напълно безсмислено, да не говорим за притежаването на 10 пуловера и 30 тениски. Накрая винаги завършвам с носенето на едно палто и три-четири пуловера, а останалите неща просто събират прах в гардероба. Да купуваш много sustainable артикули изобщо не е sustainable.
- Избирам качествени материи, добре зашити дрехи с адекватни кройки. Бягам от трендовете, защото това никога не ми е носело нещо положително. Купувайки нещо си представям, че ще го нося поне няколко години.
- Пазарувам втора употреба (!). Даването на втори, че дори трети шанс на някоя дреха е страхотен начин да не произвеждаме твърде много боклук. В магазините за втора употреба могат да се намерят страхотни неща, на много ниски цени, които да издържат във времето и да ти служат добре.
- Избирам марки, които имат история, в които вярвам, чиито продукти харесвам и знам, че ще останат във времето. По-долу ще изброя няколко устойчиви чуждестранни марки, които харесвам:
- Armedangels – това е една от любимите ми марки за дрехи. Непреходни модели, използват органичен памук, подпомагат малки ферми в Индия и заплащат адекватно на работниците си. Повече информация може да се намери на уебсайта им. В България могат да бъдат открити в Remix, както и в About you.
- Didriksons – ако си търсиш водонепромокаемо яке, това е твоята марка. Създадена в Швеция за производство на рибарски якета, които да издържат на всякакви атмосферни условия. Didriksons се стараят да бъдат максимално прозрачни от към производствен процес, третиране на работниците, както и използване на материалите, които влагат в дрехите си. Аз притежавам две якета – едно за дъжд и едно зимно и не мога да бъда по-доволна. Могат да се намерят в Remix и Mercari.
- Patagonia – отново изключителна прозрачност по въпросите с използвани ресурси, местоположение на фабрики и устойчивост като цяло. Марката е по-често срещана в България от предходните две. Аз съм голям фен, но разбира се пазарувам с мярка!
Разбира се, има и други марки, които полагат усилие да бъдат по-устойчиви. Една от тях е Levi’s. Аз пазарувам техни дрехи предимно втора ръка, но ми харесва, че имат някаква визия и се опитват да бъдат в крак с времето и екологичните проблеми.
Сайтовете, от които черпя информация са много, но по-долу ще оставя линк към една “библиотека” с линкове към различни устойчиви марки:
Библиотеката в блогът на Use Less.
Тук можеш да намериш някои идеи за outfit, които споделям.
Тук можеш да видиш една поостаряла статия за устойчив начин на живот, която съвсем скоро ще има втора част.
Източници:
Roxana Z.
