Кое е “най-доброто” за нашето бебе?

Baby's feet

Откакто станах майка (дори и преди това), непрекъснато слушам от различни хора, че еди-какво си е “най-доброто” за бебето ми.

Какво изобщо означава “най-добро” и кой го определя?

В самото начало след раждането всяка жена е изправена пред нелеката задача да се приспособи към новия си начин на живот. От деня, в който взима в прегръдките си това малко и крехко бебе, жената вече започва да има нова роля – на майка. Тази роля може да е много естествена за едни, а за други да е едно истинско предизвикателство.

Аз лично никога не съм била обсебена от идеята, че един ден ще бъда майка. Не помня дори като дете да съм си играла с кукли бебета и да съм искала да ги храня, преобличам и тн. Нямам нищо против децата, дори обичам да комуникирам с тях, когато са на определена възраст, но определено ми е било трудно да си се представя като майка.

След като родих и имах шанса да се докосна до бебето си, целият ми свят буквално се преобърна. Освен бушуващите хормони, имах и хиляди бушуващи мисли в главата си.

Животът ми се променя. От тук насетне сме две. Вече не съм само аз. Това крехко създание ще бъде зависимо от мен и всички мои действия и мисли ще имат огромно значение.

Стресът определено е голям. Не можех да осъзная какво точно се случва. Не изпитах мигновенна привързаност, а я придобих с времето. Към днешна дата не мога да си представя да оставя Марина някъде за повече от няколко часа.

Наскоро разказвах на приятелка, че след раждането жената претърпява някаква метаморфоза. Колкото повече време минава, толкова по-ясно виждаш колко много си се променил, как не си същият, който си бил преди да се появи новото човече на бял свят.

В тази връзка, след всички промени и цялото това израстване, което претърпява една жена, идва моментът, в който се появява някой от някъде си и ти казва:

“Да знаеш, “еди-кое си” е най-доброто, което можеш да дадеш на своето бебе”.

Стоп.

Не е ли майката тази, която всъщност решава кое е най-доброто за детето ѝ? Дори не само за детето ѝ, но и за самата нея. Приятелките ми много често казват “щастлива мама, щастливо бебе”, с което съм повече от съгласна. За съжаление обаче все още витае разбирането, че майката трябва да остане на заден план и да направи всичко и на всяка цена, за да може да постигне немислимото за своето бебе.

Е, аз определено не съм съгласна.

Най-доброто за моето, за твоето, за нашите бебета е това, което ние чувстваме за правилно. Може и да не можем да се разберем гласно с тях, но със сигурност получаваме сигнали, които започваме да разчитаме все по-добре с времето. Дали става дума за кърмене, което при някой не се е получило, или пък за съвсместно или несъвместно спане, дали ще е за това дали даваме вода, или затова кога ще започнем да захранваме.

Каквото и да решим, каквото и да направим, най-ценното и важното, което можем да дадем на нашите деца е обичта ни.

ТОВА е най-доброто, не друго!

Повече по темата бременност можеш да прочетеш тук.

Роксана

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

You May Also Like